В момента цялото семейство се беше събрало на масата за вечеря за трети пореден път през тази седмица, което само по себе си беше необичайно.
— Както вече ви казах, в службата ми наистина настъпиха някои промени, но все още не зная как ще се подредят нещата…
Внезапно той забеляза нещо по лицето на Бенджи и се наведе, за да го огледа по-внимателно.
— Какво ти е на лицето, Бенджи? — попита го той.
Бенджи за миг се поколеба, като ръката му се протегна, за да скрие голямата синина от лявата му страна и порязаната си устна.
— Татко, това е от училище…
— Какво сте правили в училище? Били ли сте се?
Въпросите явно причиняваха на Бенджи неудобство.
— Точно така, татко — намеси се Лия — Тод Торнтън каза, че си леке, защото не ти пука за околната среда и искаш да я разрушиш. Е, та Бенджи го удари, а пък Тод е доста по-едър от него.
Ним каза строго на Бенджи:
— Независимо от това кой какво казва за каквото и да било, най-глупавото е да се биеш с хората.
Синът му изглеждаше покрусен.
— Да, татко — каза той.
— Ние вече си поговорихме за това — каза Рут — и Бенджи вече разбра, че не е постъпил добре.
Независимо от външната си реакция Ним вътре в себе си беше поразен. Досега никога не му беше минавало през ум, че всичките неща, които му се бяха случили, можеха да се отразят и върху членовете на семейството му…
Той каза с тих глас:
— Много съжалявам, ако това, което ми се случи, е наранило по някакъв начин и вас.
— Няма нищо, татко — каза Лия. — Мама ни обясни, че постъпката ти е била много благородна.
Бенджи също се намеси:
— Освен това мама каза, че ти имаш много повече кураж от всички останали, взети заедно!
Ним изгледа внимателно Рут.
— Майка ви ви е казала всичките тези неща?
— Но нали всичко това е вярно, татко? — попита Бенджи.
— Разбира се, че е вярно — каза Рут, като леко се изчерви. — Просто баща ви не може да говори за себе си по този начин, това ви го казах аз.
— За да можем да го кажем и на другите деца, когато говорят, нали? — добави Лия.
За миг Ним беше обхванат от силно вълнение: мисълта за това, как Бенджи с малките си юмручета се бие, за да защити репутацията на баща си, и как Рут, независимо от проблемите между тях, се стреми да запази авторитета му пред децата, за малко не го накараха да се разплаче. Той беше спасен от призива на Рут:
— Е, хайде сега да продължим с вечерята!
По-късно, когато бяха останали двамата на масата и си допиваха кафето, а децата бяха отишли в другата стая да гледат телевизия, Ним каза:
— Бих искал да ти благодаря за това, което си казала на Лия и Бенджи.
Рут само махна с ръка.
— Ним, ако не вярвах в това, което им казах, изобщо нямаше да го кажа. Това, че ние с теб вече престанахме да бъдем Ромео и Жулиета, не значи, че съм спряла да преценявам обективно останалите неща.
— Предложих да си подам оставката — продължи Ним. — Ерик каза, че не е необходимо, но аз все още се колебая.
Той продължи да разсъждава върху това, как би могъл да постъпи на работа в някоя друга енергийна компания в източните щати. Ним попита Рут как би го приела, ако се наложи да се преместят на ново място.
Отговорът й беше бърз и категоричен:
— Аз не бих постъпила така.
— Би ли ми казала поне защо?
— Мисля, че нещата са пределно ясни. Защо е необходимо трима от членовете на нашето семейство — Лия, Бенджи и аз, да скъсаме с навиците си тук и да се преместим на друго място, само и само за да ти угодим, след като дори ние с теб не сме обсъдили дали имаме някакво бъдеще, а на мен лично ми се струва, че нямаме.
Нещата излязоха наяве и може би това беше сигналът, че ги чака сериозен разговор. Колко чудно, помисли си Ним, че това трябва да се случи в мига, в който се чувстват най-близки!
Той каза с тъга в гласа:
— Какво, по дяволите, се случи с нас?
Рут отговори рязко:
— Това ти би трябвало да знаеш най-добре. Любопитна съм да ти задам само един въпрос колко други жени е имало през петнадесетте години на брака ни? Или може би си им загубил дирята, както и аз? За известно време винаги можех да позная, когато на сцената се появяваше нещо ново, или по-скоро някой нов. По-нататък започнах вече да се затруднявам, струваше ми се, че имаш по две-три наведнъж… Така ли беше?
Без да се осмелява да погледне Рут право в очите, Ним отговори:
— Понякога.
— Е, това го изяснихме. Но ти не ми отговори на първия въпрос, колко са били?
Ним каза нещастно: