свътилник
ДУШАТА
КНИГИ ОТ НИКОЛАЙ РАЙНОВ
ПРЕВОДИ
МРЪТВИ АНГЕЛИ
СМЪРТ
свътилник
НИКОЛАЙ РАЙНОВ
за
ДУШАТА
АПОКРИФИ
СОФИЯ. 1920. КНИГОИЗДАТЕЛСТВО СТ. АТА
НАСОВ УЛ. НЕОФИТ РИЛСКИ. 30.
КНИГИ ОТ НИКОЛАЙ РАЙНОВ
БОГОМИЛСКИ ЛЕГЕНДИ, страници от
Летописите на Света, второ издание.
ВИДЕНИЯ ИЗ ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ, сказания за мир и бран, I част.
КНИГА ЗА ЦАРЕТЕ, сказания за мир и бран, II част.
СЛЪНЧЕВИ ПРИКАЗКИ, арабски. ОЧИТЕ НА
АРАБИЯ, сънни балади. ГРАДЪТ, поема на тайните.
МЕЖДУ ПУСТИНЯТА И ЖИВОТА, лиричен роман.
КНИГА НА ЗАГАДКИТЕ, притчи и сказания,
ПРЕВОДИ
ТЪЙ КАЗА ЗАРАТУСТРА, книга никого, от Фридрих Ницше.
ХВАЛБА НА ГЛУПОСТТА, са ЕраЗЪМ Ротердамски.
ПЕЩЕРА НА НИМФИТЕ, езотер. тълкуване на древните митове, от Пор
На скъпата памет на приятеля ЗИГМУНДЯ ПШЕНЙЕЦКИ
Главен Довереник в
ОБЩЕСТВОТО НА РОЗАТА И КРЪСТА,
АРХИЕПИСКОП НА ГНОСТИЧНАТА ЦЪРКВА и
Велик Майстор
на
СВОБОДНИТЕ ЗИДАРИ
от
Варшавската .челяд,
загинал тия дни,
с дълбока почит
посветява
АВТОРЪТ
СВЪТИЛНИКЪ ЗА ДУШАТА
МРЪТВИ АНГЕЛИ
Когато княз Сидарта, когато отпосле нарекоха Гаутама Буда, мина през вратите на двореца, за да навлезе в улиците, срещна го шествие от люде нетрезви, свирачки на вина, баядери и певици. Те се радваха, както се радват безумци.
Ала ония, що вървяха с княза, невидяха страшното, което виде той. Ведно с лудуващите разпътници и пияници вилнееше друго шествие. Цели тумби от безобразни чудовища се носеха с тях: полухора—полузверове; ту пантери с женски глави и с големи огнени крила; ту крокодили с глави на мъже и с мазни змийски опашки; ту огромни хамелеони с прозрачно тяло, с тънки пръсти като грабливи пипала, с кървави иглести нокти, с очи червени като вино, с коси кално-кафени като блуд, с устни отровно-зелени като безумие, с тънки, изящни нозе, влюбени в пътеките на похотта; ту лакоми и похотливи маймуни с безсрамни движения, с поглед на ненаситна блудница; ту черноруни козли с очи на потаен злосторник, който дебне своя враг.
Те вървяха редом с людете на порока, меняваха всеки миг образа си, ставаха ту прозрачни като мъгла, ту плътни като скала, но неоставаха назад от шествието. Людете ги невиждаха, но те бяха слени с тях, бяха сякаш окови на душата им. Тия чудовища се мъкнеха и люшкаха ведно с тях, шепнаха им безсрамни думи и безочливи помисли, подсторваха ги към престъпления и се наслаждаваха, като чуваха тия думи от устата им и виждаха техния задрямал ум да крои кражба, измама, насилие или убийство. Те им сплитаха ръцете в нечестива прегръдка и пееха на душите им сластни песни. А зад тях се вееха, сплитаха и пилееха като мътно—червена мъгла блудните желания на хората от шествието, съскаха острите стрели на разгневените и се впиваха в небето стръвните им викове.
Тогава княз Сидарта попита хората, що бяха с него:
— Кои са тия?
И те му казаха:
— Да ги оставим! Тия люде живеят в утайката, а в душите им се въдят чудовища: мигар сме тръгнали тях да гледаме ?
Но княз Сидарта посочи чудовищата, що се мъкнаха редом с шествието, спря се и запита отново:
— А какви са тия безобразни и страшни изроди, които вървят с тях? Аз виждам хора, прилични на зверове, и животни, които имат вид на хора: кои са те ?
Но тия, що беха с него, неможеха да видят грозните рожби на обезумялата душа, затова наведоха мълчаливо глави и рекоха в сърцето си:
— Има наистина неща, които ние невиждаме.
И когато шествието на греха отмина, княз Сидарта рече на царедворците:
— Казахте, че тия люде живеят в утайката. Аз видях чудовищата, които се въдят в душите им. Покажете ми сега ония, що живеят навръх талазите: посочете ми хората, в чиито души грее слънце и обитават ангели!
Тогава всеки от царедворците рече в сърцето си:
— Аз съм един от тях!
Но никой непосмя да повтори с уста онова, що бе казал насаме в себе си.
А княз Сидарта ги погледна един по един в очите, видя образа на скритата им помисъл — и тоя образ бе подобен на зъл дух, който си слага маска на лъчезарен ангел. Маската бе мъртва, устата й беха изписани с киновар, а през празните дупки светеха самохвалните очи на бяса.
Скръб легна по лицето на княза, той наведе очи към земята, па рече на царедворците:
— Видях ония, що мислят, че живеят навръх талазите, но слънцето бе залязло в душите им и техните ангели бяха мъртви. Отведете ме, мои спътници, при недоволните, за да им дам като милостиня моето още по-голямо недоволство, защото видях, че доволният е стисната ръка, която не може нито да даде, нито да получи.