СМЪРТ
„.Тогава лумна пламък, а мощен и величествен глас произнесе тия думи: „Ето оня, който караше земята да се тресе, а царствата — да се разклащат
Е. П. Б. „Тайното Учение", III: 9, заб. 10.
Когато Шимон бен Йокай, посветен от Раби бен Лкиба в учението за Меркаба и в тайните на Кабала (сиреч Преданието), опозна издъно Тайното Учение и научи пътищата, по които Човек влиза в общение със Словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече — людете, що гонеха посветените. Той се неуплаши за себе си, а за съдбата на Тайното Учение, което незнаеше, дали ще може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет деня път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далече от приятели и врагове.
Там Шимон бен Йокай преживя дванадесет годин. През тия дълги дни (защото светът е нощ за човека, а пустинята — ден) той съзерцаваше Божите Начала, проявени в Маасй Меркаба (Делото на Колесницата) и Маасе Берешит (Далото на Творбата). Той видя, как от Невидимото Едно излиза Видимото Единствено, което се умножава, за да се яват Началните Замисли, наречени в Тайното Учение „Небесна Челед“; виде след това, как тия Замисли слизат надолу, развиват се навън, към видимото — вкаменяват се, отново се разтапят и пак се вкаменяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и Неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на вселената; тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бог, Човек и Природа — и тогава написа на пергаментен свитък прочутата Книга на Блясъка, наречена „Зохар“.
Щимон бен Йокай живе четире годин в пълна самота; но с право бе казал някога Раби бен Нкиба: „Дето е свещта, натам се устремяват и вещери-ците“. И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение учениците на Шимона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята, около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонят тайноведците, се бяха умножили. И учениците отидоха при своя учител. Един от тях му рече: „Рабй, ние останахме без слънце цели четире годин: душата ни неможе вече да търпи мрачина. Затова дойдохме при тебе“.
И когато учениците поживяха при Шимона, той ги просвети по Божите пътища. Той им разказа за потайната, неизразима същина на същините, що неможе да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижна за човешкия дух и посветеният я нарича Айн- Суф, което значи Нищо или Безкрайност: той знае за нея само това, че съществува. После им каза, че същината поражда първите същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи от сама себе тия същини и да им отдели простор за творчество и битие. Тъй се разкланят Тридесет и Двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет Цифри и Двадесет и Две Букви: Десетте Цифри са десет кълба, в които кипи Божественият Живот, а Двадесетте и Две Букви са двадесет и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древност в потайното учение на патриарх Абрахама, наречено Сефер Йецира, което ще каже Означение на Творението; най-големи тайни крият Десетте Числа, названи Сефироти: Кетер или Венец, Хокма или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (назван от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия Десет Числа се още зоват Десете Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване: те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властвува, работи и създава, па и над една част от вселената, над един от пътищата към светост и над едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
Тъй, Кетер наричат Чело на Небесния Човек, Хокма
— Дясно Око, Бина — Ляво, Хесед — Дясна Ръка, Дин — Лява, Тиферет — Гръд, Нецах — Дясно Бедро, Ход — Ляво, Йесод — Десен Крак, а Малхут
— Ляв. Цялата вселена е като исполински човек — и Десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефира живее по един народ, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки камък и всяко животно се намират под властта на някоя Сефира.
Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Шимон ги посвети един по един във Върховните Тайнства; но той даде всеки му само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си — затова трябваше да ги посветява един по един, а не вкупом. Тъй като в Мишна е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата — дори пред едного, освен