— ако е добил вече собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни Свята, дето живее проявата на Бога: светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (Творба), светът на душите и живите същества наречен Йецира (Създание) и накрай светът на веществените твари, на телесните същества, и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се пропиват един друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два долни свята са недостъпни за погледа му, додето нестигне съвършенството на ангелите, а горният божествен свет е невидим дори и за самите ангели.
На седмата година, откак бяха Дошли учениците при Шимона (и на единадесетата, откак бе наченало неговото постничество)— съзерца-телят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а некои— дори с Бога. И тогава им каза:
„Човек нетрябва да бъде задълго самотен: затова и напускаме света, за да можем да встъпим в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите. В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите по-долни свята. За да добием върховна Премъдрост, ние требва постепенно да се издигаме от свят във свят, додето стигнем върховния свят на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала направо от извора им, сиреч — от върховния свят — стават съседи на Бога и разливат надолу, по останалите светове, Водата на Живота.
Затова се и наричат ангелите Келим (Улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния друм на тия потоци, като плуваме срещу течението — от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо до света на творбите, населен от ангели, а сетне — с тяхна помощ — ще докоснем границата на върховния божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа), Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
„Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържане и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа: неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеко, да разбира думите им и да им помага с желба и помисъл, като създава духове, що напътва към тях, за да им помогнат; когато тия духове си свършат работата, връщат се при него, защото са дял от мисълта му и ръце на душата му; така човек влиза в беседа и задружна работа със всички хора, колкото и да са далеко от него.
„Сетне иде ред на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетели: волята на човека се устремява към света на зиждителните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му вси тайни на природата, вси закони на естеството, вси пътища на Божията Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд за да изкупват греховете си или да участвуват в небесните блаженства,—додето дойде ред изново да вземат плът и да се родя наземи. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се небоят от страшните образи, що гледат пред себе, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелба: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става праведникът мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със Светлозарното Отвъд.
„Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светликът на Нешама го връхлита. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства и техните войнства; той съзерцава чистите ликове на Михаеля, Габриеля, Самаеля, Анаеля, Рафаеля, Заракиеля, Орифиеля, Уриеля и Иехудиима; той вижда светлите войнства на Керубимите, Серафимите, Престолите, Началата, Властите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед нема тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат отземи сокове, за да хранят стъблото и листата на всека билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат благовоние; как претварят камъните, заровени подземи, в алмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. От него се неукриват духовете, що карат птицата да разперва крила и поддържате във въздуха тялото й, за да лети, нито тия, които хвърлят на размерни скокове водата на водопадите и карат потока да тече към морето, нито пък ония, що пълнят огъня — червени и светлооки, с пламенни ръце и мълнийни езици, палави и пъргави, носачи на топлик и врагове на водните си роднини. Той вижда, как най-сръчните духове, стаени около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние—и я далеко отпращат в простора — към оногова, за когото е човек помислил в тоя миг.