Учениците недръзнаха да влязат в пещерата. Те паднаха ничком на камъните, пред входа, и тъй останаха до заранта. А малко пред зори се събудиха и другите постници и се запътиха да навестят учителя си. Когато излязоха из пещерите, погледът им замръзна от почуда: те видеха над голямата пещера, в която живееше Шимон бен Йокай, огромен светлозарен змей, който носи в ръце тялото на отшелника и се възнася с него към небето.
А вси хора от околните места си рекоха тоя ден: „Днес се съмна много рано“.
НИРВАНА.
Нека почнем да живеем честито ние, които нямаме нищо. Нека почнем да се храним с радост и да пием блаженство, както правят боговете.„СУТА-НИПАТА",
„Оставете лутането по блясъците на Сан-сара, о, заблудени братя! Сансара мами мъдрия също тъй, както мами и сляпата камила: Вивека се зове онова, що ни недостига; Разпознаване се нарича то. Мъдрецът е подобен на сляпа камила, която неможе да поеме друм без водач: и него мамят блясъци, звуци на вина и медни кръгове, и него тегли Сансара в златната си мрежа; защото, зърне ли морето на Едното и се огледа в него, казва: „Аз съм“, вместо да рече: „То е“. В него живее още треската на битието и дори кога си казва: „Аз съм Онова“ и смята, че разпилява себе си по вси тръпки на вселената, той се люшка в насладата на Сансара и живее изкушение; и тогава в него крета сляпата камила, що неможе без водач. Де е пътят, що води навън от тия джунгли, мои заблудени братя? Ето пътя: когато измамата се разбие в сърцето, тя се разбива и пред очите — човек начева да живее праведно, защото мрежата на Сансара е мрежа от страсти, нейните брънки са желания, тежките оловни топчета са привързаност: додето съзерцателят казва: „мое“, той лъже и света и себе си; додето вика: „виждам“, мами и людете и душата си; додето мълви: „съм“, той само покорно повтаря думите на Сансара. А отреже ли от себе си свилената връв, що го свързва о голямата измама на отделното, човек начева да негреши, живее без желание и без привързаност: ето, че той начева да повтаря и на себе и на другите суровите слава на истината: „Аникча, Дука, Аната!“ (сиреч: „Нищо нее трайно, всичко е лъжа и скръб!“) — И тия слова прекъсват за него дългата верига на прераждането: той се изправя пред Нирвана".
Тъй каза блаженият Джина (което ще рече Победителят), когато го запитаха сбраните за пътя към блаженството. Там бе и постникът Нагасена, слязъл от планината, за да напълни паничката си с ориз. Но всички слушаха Буда. Никой се необърна към просещия отшелник и той си отиде от града с празна паничка.
На път към планината Нагасена се размисли по това, що бе чул от непознатия постник, който проповядваше в селото, и той си рече:
„ Наистина, аз ненапълних тоя ден своята паничка с Ориз и днес ще гладувам, но затова душата ми се нахрани с мъдрост. Върховно озарение личеше в думите на оня постник, когото зоват Победител на Сансара. Радост пълни душата ми: людете ме дори невидяха, че протягам ръка за милостиня, защото душите им тъкмо тогава събираха милостиня. Върховен имотник ще да е тоя мъдрец, щом раздава на людете шепи скъпоценни камъни. Не е ли по-добре да слушаш светец, нежели да угаждаш на божек? Да, тия люде сториха добре".
И, като се уплаши, да неби вдън душата му да кипне недоволство, че са го оставили тоя ден гладен, Нагасена се спря в котловината, наведе глава и погледна в себе си: душата му бе тиха и кротка; нищо небе накърнило светото величие на доскоро чутите слова. И, като се осети примирен със всичко живо, постникът се бавно извърна към четирете крайща на света и промълви с молитвен шепот:
„Аум! Мир на всичко живо! Блаженство на всичко живо! Пробуда на всичко живо! Единение на вси същества !“
А сетне пое стръмната песъчлива пътека, що лъкатушеше между едри бодливи кактуси, дребни жълти цветя и напукани сиви канари.
Едва когато стигна половината на своя път, Нагасена почувствува глад. Той небе ял три дена, но живото вълнение, що пробуди в душата му словото на Татагата, бе укротило алканието на плътта. Ала колкото и покорна да бе станала тая плът, тя искаше да живее. Нагасена усети, че му премалява от слабост; той се отби край пътя, сви нозе и седна.
Тогава по пътя се показа някакъв човек в черни одежди; изглеждаше, че е браман, който отива към храма в планината. Движенията му бяха мудни и тържествени, лицето му — здраво и със светъл цвят, а снагата му — стройна, изправена и горда. Той стигна до Нагасена и спря стъпки: искаше, види се, да каже нещо. Нагасена стана, за-щото пред него стоеше браман.