И той добави със слаб глас (защото бе съвсем изнурен от страдание):
- О, защо недойде Татагата да ми каже, че устата ми изричат лъжа, за да защитят истината!
Но като рече това, черната сянка се махна пред очите му, бремето изчезна от душата му и той отвори просветлени очи.
Той седеше пред своята пещера, а пред него стоеше великият Гаутама Буда, Учителят на Нирвана и Дарма, когото народът зовеше Татагата.
В дълбоките светли очи на Господа грееше небесна усмивка, над него се издигаше лазурен храм от многоцветни лъчи, създаден от съзерцание и молитви, а в сиянието на лъчезарния му образ се топяха тежките черти на планината, сякаш цената земя бе пренесена върху небето.
Гаутама Буда протегна ръка към изнурения отшелник.
Негасена видя в ръката на Господа своята паничка, пълна с ориз.
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.