След това Блаженият отиде в гората Велувана (която наричат още Гора на Бамбуците) и начена да проповядва на цар, чохадари, брамани и народ учението за възмездието, назовано в свещените книги Закон за Карма. Неговото слово бе толкова живо и властно, че не само вси хора от града и окрайнините, ами и вси добри и лоши духове — деви, асури, прети и бути — се стекоха да слушат. Когато Гаутама свърши великото слово за Карма — „щото си посял, това ще пожънеш; ти си в тоя живот облик на онова, що си вършил, желал и мислил в миналия живот“ — и народът начена да се разотива, а край Господа се стълпиха учениците — да го разпитват за туй—за онуй, един от най-старите отшелници — белокосият Бодабикшу — приближи до мъдреца и му прошепна, че цар Бимбисара желае да го запита нещо насаме. След като Буда свърши своята беседа с учениците — на брой седемдесет души — и ги разпрати по проповед, той се отдели от събраните и отиде при царя.
Бимбисара чакаше Просветления в тихата палмова градина зад чертозите на двореца, дето мълчанието се чупеше само от пръсъка на висок водоскок, а сянката се разбиваше от многоцветните крила на светозарни пеперуди. Там бе седнал цар Бимбисара — самин, без роб или царедворец, замислен и посърнал. Когато Сугата Сата (което ще рече Щастливият Учител) влезе в градината, царят падна ничком пред него, целуна пясъка, по който бяха минали сандалите му, и, като се възправи, рече:
— Господи, позволи и мене, недостоен цар, да вляза в пътеката !
А Гаутама Буда отвърна:
— Светата осморна пътека е друм Божи — и никому неможе да се възбрани да встъпи в нея. Цар и роб са братя в друма на спасението; който остави всичко свое и нарече себе си „чужд“, него ще приемат Ония, които са Пазачи на Тайнствата. Стани, цар Бимбисара, и разкажи на своя брат, що мъчи душата ти !
Тогава царят на Магада се изправи, седна
под палмите отляво на Буда и с муден глас начена :
— Грях ще ти изповядам, Господи. Стар съм, възрастни синове и дъщери съм изучвал, отколе посети слабост мишците ми, а пък нечиста похот ме разтърсва от време на време. Явява ми се насъне и наяве жена млада, с невидяна гиздост, кръшна и с поглед като светкавица. Насъне ме блазни ту като русалка, ту като мома, родена от облак или от морски талаз, ту като зряла жена, която виждам сред непозната гора. А наяве ми се привижда, дето и да отида; тоя призрак облича плътта на моите най-угледни робини, на свирачките и хороиг-рачките, дори на некоя от моите дъщери. Късам се от безсилен гняв срещу самин себе, махам лудо с ръце — дано махна образа, бягам в най-потулни места — дано го избегна, но той ме гони — все неотлъчен от мене, все мой, сякаш от мене роден, заседнал в душата ми, враг на моята помисъл и воля, Нито светите песни към боговете, записани у Ведите, можаха да ме спасят, нито размислите по чистите слова на Упанишадите смогнаха да ме отърват. И мантри четох, и жертви принасях, и възливах пред изгрев сома пред образите на вси богове и богини: нищо ме неспаси. Като се мъчех толкова люто, бурна радост изпълни душата ми, щом чух, че Озареният е напуснал дървото на Махабоди, за да начене проповед. И аз пратих тутакси пратеници — да те доведат в царството, що е дал Брама на моята слаба ръка да оправя — да неби да отминеш нашите места и да се отправиш другаде. А днес, като чух първото ти слово, още по-голяма радост кипна в мене. Защото разбрах, че виждаш в людските души и знаеш да лекуваш духовни недъзи. Знам, че друг неби ме изличил — и хваля Бога за голямата милост, що ми е отредил: да те видя и тебе първом да се изповядам. Аз свърших.
На тия думи Благословеният отвърна :
— Цар Бимбисара, виждам злочестината ти. Днес чу учението за Карма: ,,ще пожънеш това, що си посял“. Вси беди, неволи и страдания, които теглим през живота, са последица на минали деяния, пожелания или мисли. Който е някога оставил богатство на своите наследници, или е раздавал милостиня на бедни, или пък е давал, без да дири възмездие, кога се роди, ще бъде заможен, охолен и богат. Който е крал или убивал с ръката си, ще се роди безрък, защото не е знаел, че ръката му е дадена да работи и да прави добро с нея, а не — да се лени и да върши зло. Който е живял в разпътица и блуд, ще се роди безплоден. Който е лъгал, ще се роди ням. Но това е последица и вериги, що си човек самин кове, а не е наказание от Бога; Брама не наказва: човек самин себе си наказва, за да се научи, та да неповтаря грешките против Махадарма (Великия Закон). Досещаш ли се, цар Бимбисара, от що се ражда в тебе тоя съблазнителен образ? Ти си го некога създал — и днес той те гони. Помниш ли, кога си го създал ?
Цар Бимбисара се всуе помъчи да си спомни.
— Нищо си неспомням, — рече той.