Тогава Сакия Муни каза:
— Едно време, преди много хиляди годин, ти живееше в земята на атлантите, която свещените предания зоват Червена Земя. Ти беше жрец на едно малко племе, което делеше честта и почета на праведниците, защото в дългата бран между воините на Белия Венец и бранниците на Черния Венец това племе помага докрай на чистите борци, що бранеха Града на Златните Двери от нашествие на зли магьосници. Борците на Червения Венец бяха силни в знахарство, магия и вълшебство; те бяха зли вещери: за зло на людете и за облага на себе си те боравеха с духовете на природните стихии, с потайните сили на небе и земя и с големите знания, що бяха получили от Тайноведците срещу клетва — да ги неизползуват за зло. Но те престъпиха клетвата и Бог ги призова да се разкаят. Но никой се неразкая от тях. Опора на доброто и чистотата бе тогава Градът на Златните Двери — и те нападнаха стените му, за да избият вси маги на добродетелта, що се бяха сбрали там, за да запазят от поквара Тайното Учение и служителите му. Три пъти напираха враговете със все сила; три пъти бидоха отблъснати. А на четвъртия път решиха да нападнат столнината на Белия Венец с най-мощната сила, която живее в недрата на естеството: оная сила, с която Вишну твори, а Шива разрушава. Белите маги разбраха това, но се нерешиха да се защитят със същата сила, защото знаеха добре, че гибел виси над оногова, който дръзне да сложи тая сила като щит над себе си — или да я насочи като стрела против другиго: тая страшна сила не е дадена ни за напад, ни за лична защита. Но бранниците на Червения Венец непридиряха много: те сбраха потоци от тая сила, развиха в мощни вихрушки нейните вълни и разсипаха града. Некои бели маги смогнаха овреме да се укрият или да напуснат града по подземни друмове. Други паднаха мрътви. Трети бидоха пленени. Един от тия пленници бе и ти, цар Бимбисара. Ти отиде волю-неволю с тях, в града на Червения Венец, дето те държаха деветдесет деня. И там ти се промени. Неможа да устои крехката ти душа на техните съблазни, та ето, че и ти начена да се вестяваш в бесовските сборища, дето черните маги извикваха с пъклено заклеване призраци на женска хубост, обличаха ги в плът и се насищаха с тях. Ти също извика един призрак — извика духа на богиня Лакшми, девственицата—Защитница на Брака, Обичта и Семейното Огнище. Богинята се разгневи на тебе и ти неможа да постигнеш образа й, но вместо него бесовете ти пратиха призрака на една разпътница; ти бе на крачка от греха: да небе една небесна ръка, ти щеше да погинеш ведно с черните, на които бе станал другар. За тебе се застъпи пред гнева на богинята Белият Владика на Смелостта и Подвига, който бе тогава цар на Белия Венец. Той ти помогна Овреме да се опомниш и да прокълнеш часа, когато си пръв път влязъл в бясовско сборище. И сетне, когато Брама наказа с потоп черните маги, та цялата Червена Земя погина вдън океана, ти бе между ония, що се спасиха навръх една висока планина. Тъй сгреши ти — И сега требва да изкупиш Греха си. Поради това, че тогава неустоя на съблазънта и за зло употреби дарбите си — ти се роди сега лишен от каквигоде потайни сили; ти нямаш сила да си спомниш дори онова, що си преживял в миналото. Но тъй като твоите заслуги пред защитниците на Белия Венец бяха големи, ти биде закрилян от зли навети и бдителите на доброто и чистотата ти помогнаха да се защитиш от всяка нечист, която налиташе връх тебе. Но деянието, царьо, си е деяние, пожелбата е пожелба, а помисълта — помисъл; ти тогава неомърси плътьта си в сливане с въплътения призрак — ала душата си омърси, като го пожела и извика. Затова същият призрак, що си създал тогава с бурна помисъл и магична дума — сега те гони: небой се от него, Бимбисара! Той е прост образ на твоята лична помисъл: той неще ти повреди, нито ще може да те оскверни; винаги, кога те нападне, срещни го с тия думи: „Махни се от мене, бесе, комуто самин дарих живот!“ И не се отчайвай, ако те на другия ден сподири пак: втори път го прокуди; накрай той ще се махне.
И - като тръгна към стълповете, що извеждаха из градината—Сакиа Муни добави :
— Човек с време става това, което мисли. Не се чуди, че ти е дошло да се бориш с бесове! Начени да мислиш за Бога, за безкрайната злочестина на людете, за светлия път на спасението, за безкрайната Божия обич и за великата жъртва на Брама — и твоята помисъл ще роди ангели: те ще разкъсат вси бесове, които влачиш от миналото си. Небой се, Бимбисара: Бог е в тебе!“
И когато стъпките на Спасителя откънтяха вече отвъд стълповете, а жълтата му власеница се изгуби в синката на сводовете, царят на Раджагриха стана и погледна пред себе си: там, отдето бе минал Гаутама Буда, по пътеката, беха коленичили един до друг ангели, които с поглед изпращаха отминалия светец.