Лари Нивън
Свят извън времето
На Оуън Лок и Джуди-Лин дел Рей, които редактираха ръкописа на тази книга и ми помогнаха да извърша някои необходими поправки: Къде, по дяволите, бяхте, когато завърших „Пръстенов свят“?
На всички, които притежават първото издание на „Пръстенов свят“: Пазете си го. То е единственото, в което Земята се върти в погрешна посока (Първа глава).
ПЪРВА ГЛАВА
РАМЪР
1
Имало едно време един мъртвец.
Той чакал двеста години, прилежно описан и положен в ковчег, чиято външна обвивка съдържала течен азот. Тумори прояждали замразеното му тяло. Доста го бил закъсал.
Чакал медицината да открие лек за него.
Чакал напразно. Дошло време, когато повечето разновидности на туморите вече можели да се лекуват, ала нямало никакъв лек за разкъсаните от разширяващите се ледени кристали клетъчни стени. Но той знаел какво рискува. И заложил на това. Защо да не заложи? И без това умирал.
Над милион замразени тела били складирани в хранилищата. Защо не? И без това всички те умирали.
Минало време и се появил един млад престъпник. Името му потънало в забрава, а престъплението било запазено в тайна, но трябва да е било ужасно. По-важното е, че заради него Държавата му изтрила съзнанието.
А след това той се превърнал в мъртвец — все още топъл, все още дишащ, дори физически здрав — но празен.
Държавата знаела какво да стори с този празен човек.
Корбел се пробуди върху твърдата маса, с изтръпнало от болка тяло, сякаш беше спал продължително време в едно положение. Огледа с вяло любопитство белия таван. Навяваха го спомени за ковчег с двойни стени, за продължителен сън и болка.
Болката беше изчезнала.
Той седна чевръсто.
И размаха уплашено ръце за да запази равновесие. Всичко му се струваше променено. Ръцете му се държаха някак странно. Тялото му беше необичайно леко. Главата му се поклащаше чудновато върху тъничкия му врат. Той протегна ръка към най-близката опора, в лицето на русоляв младеж, облечен в бял комбинезон. Но не уцели — ръцете му бяха по-къси, отколкото очакваше. Претърколи се на една страна, разтърси глава и се изправи внимателно.
Тези ръце. Мършави, жилести — непознати.
— Добре ли се чувствате? — попита го младежът в белия комбинезон.
— Аха — кимна Корбел. Божичко, какво са сторили с мен? Мислех, че съм готов за всичко, но това… В него се надигаше паника. Гърлото му беше пресъхнало, което може би беше в реда на нещата. Тялото сигурно не беше неговото, но поне го нямаше тумора. — Коя година сме сега? Колко време е минало?
Бързо възстановяване. Контрольорът постави в графата плюс.
— Две хиляди сто и деветдесета, по вашето летоброене. Нашето едва ли ви интересува.
Това звучеше направо страшно. Корбел предпазливо промени следващия си въпрос. Вместо: „Какво е станало с мен?“ той запита: — И защо да не ме интересува?
— Защото няма да се присъедините към нашето общество.
— Така ли? А какво ще правя?
— Имате възможност да избирате само между няколко професии. Ако се окажете неподходящ и за тях ще опитаме с някой друг.
Корбел приседна на крайчеца на твърдата операционна маса. Тялото му беше младо, гъвкаво, измършавяло и не особено чисто. Съвсем ясно усещаше, че болката в корема е изчезнала, както и да се движи.
— А какво ще стане с мен? — запита той.
— Така и не успях да узная отговора на този въпрос. Наричайте го метафизичен проблем — предложи контрольорът. — Нека ви разкажа, какво се е случило с вас досега, а вие сам ще решите занапред.
Та имало един празен човек. Все още дишал и бил не по-малко здрав от всички останали, които живеели в годината 2190. Но бил празен. Електрическите сигнали в мозъка, пътищата на невронните връзки, спомените, личността, всичко било изтрито, като наказание за извършеното престъпление.
А освен това, имало и един замразен труп.
— Във вестниците от вашето време ви наричат мъртволеди — рече русолявият. — Все не мога да разбера какво означава това.
— Идва от думата сладолед. Замразен крем — Корбел също неведнъж бе използвал това понятие, преди самият да стане един от тях. Един от мъртволедите, от замразените мъртъвци.
Ала дори в дълбоко замразения мозък има електрически потенциали, които могат да бъдат записани. Този процес изисква затопляне на тялото, при което други потенциали щяха да бъдат изгубени, но това едва ли имаше някакво значение.
Личността не се съдържа единствено в мозъка. Макар и концентрирана предимно в мозъчните клетки, запаметяващата РНК се среща също в нервите и в кръвта. В случая с Корбел, първо трябвало да отстранят туморните маси. Сетне извлекли РНК от онова, което останало. Корбел предположи, че в края на операцията, останалото не е било много. Нищо повече от една кървава, безформена маса.