Онзи странният, дето го готвят за рамър.
Няколко души се пробудиха и погледнаха към тях.
Усещаше погледите им в гърба си, докато разкопчаваше и смъкваше сивкавия комбинезон. Струваше му се, че всичко наоколо е било създадено за да го подлагат на непрестанни проверки. Поне двама от тези, които зяпаха към него, щяха да докладват за случилото се на Пирс. За Корбел всички очи изглеждаха еднакво любопитни, всички до един очакваха да видят как ще се справи мълчаливецът.
В една нямаше съмнение — че е импотентен. Отвсякъде се блещеха в него, а той стоеше съвсем гол. Момичето отначало го погледна загрижено, сетне съжалително. Погали бузата му в знак на симпатия и отиде да потърси някой друг.
Корбел се излегна и се заслуша в шума наоколо.
Чака осем часа. Накрая пазачът дойде и го отведе. Все едно му беше, какво ще направят с него.
5
За пръв път изпита безпокойство, когато летящият джип на пазача се приземи край нещо, наподобяващо изправена гилза. Обзеха го съмнения. Това което виждаше, беше твърде малко, за да е космически кораб.
И въпреки това беше космически кораб. Привързаха го с колани за мекото кресло, разположено в предната кабина, с един единствен илюминатор. Освен Корбел, тук се настаниха пазачът и пилотът, който беше като втори братовчед на Пирс — дотолкова приличаше на него. Пилотът се настани зад илюминатора.
Корбел почувства, че пулсът му се учестява. Чакаше с нетърпение да научи какво ще последва.
Внезапно тялото му натежа. Последва странно познат шум, наподобяващ вдигането на колесник при самолет. Това май не е ракета, помисли си Корбел. По-скоро беше космическия ферибот, снабден с електромагнитни двигатели. Корбел си спомни, че Бусардовият двигател можеше да създава мощни магнитни полета.
Всичко го болеше, не беше мигнал предната нощ. Постепенно се унесе в сън.
Когато се събуди, вече бяха в безтегловност. Никой досега не беше го подготвял за това. Пилотът и пазачът го гледаха с любопитство.
— Майната ви — рече им Корбел.
Значи това беше поредният изпит. Откачи коланите и се тласна към илюминатора. Пилотът се разсмя, сграбчи го за ръката и спусна защитен капак над пулта за управление. След това го пусна и Корбел се понесе.
Стомахът му се бунтуваше. Вътрешното му ухо направо пощуряваше. Тестисите му се бяха свили в слабините и усещането не беше от приятните. И през цялото време падаше. ПАДАШЕ!
Корбел изръмжа мислено и се опита да се съсредоточи върху илюминатора. Земята не се виждаше никаква. Нито пък Луната. Само безброй звезди — необичайно ярки, по-ярки дори от онези, които бе наблюдавал от борда на една мъничка лодка, закотвена край островите Каталина преди толкова много години. Известно време не можеше да откъсне очи от тях.
Непрестанно се мъчеше да подтисне усещането, че пропада с асансьор.
Инак съвсем скоро можеха да го дисквалифицират.
Първо хранене в безтегловност. Корбел се стараеше да повтаря движенията на другите, пъхаше ръка през пластичната мембрана и си избираше късчета месо и картофи.
— Много неща ще ми липсват, — рече той на широкоплещестия пазач, — но твоето отсъствие ще ми носи радост. Ти и твоите проклети облещени очи.
Пазачът се усмихна безизразно и зачака да види дали на Корбел ще му прилошее.
На следващия ден се приземиха сред широка равнина, над която, в рамката на островърхи планини се виждаше Земята. Бяха пристигнали само за един ден, вместо за три — Държавата бе готова да вложи допълнителни средства и енергия, за да го прехвърли по-скоро тук. Всъщност, в тези дни на полета от Земята до Луната вероятно се гледаше като на нещо незначително.
Равнината бе осеяна с черни кратери от ракетните двигатели. Сигурно бе използвана за кацане вече няколко десетки години. В близост до линейния ускорител бяха скупчени няколко прозрачни купола. Вътре в тях се виждаха сгради и миниатюрни горички от дървета. Различни по размери и модели космически съдове бяха разхвърляни наоколо.
Най-големият от тях бе рам-звездолетът на Корбел — сребрист небостъргач, полегнал на една страна. Сондите вече бяха прикрепени към талията на кораба. Корбел огледа звездолета с опитно око и прецени, че е готов за излитане.
В него се надигнаха страх, неувереност и гордост. Помъчи се да отдели собствените си чувства от онези, които му бяха влели заедно с РНК-разтвора, но вероятно не успя.
Под вещите погледи на пилота и пазача, които дебнеха и за най-дребната грешка, Корбел се напъха в своя скафандър. Не бързаше с натъкмяването. Скафандърът се състоеше от две части — плътно прилепнал към тялото комбинезон от синтетична тъкан и шлем, прикрепен към тежката раница. На гърдите му бе изрисувана бяла спирала със заострени краища — емблемата на Държавата.