Ами сетивата на Пирса? Дали не летяха на сляпо?
— Дай ми пълна видимост — нареди той.
За изминалите няколко десетилетия звездната дъга беше станала по-отчетлива и ярка. Освен това, беше изгубила предишната си симетричност. От едната й страна звездите бяха скупчени нагъсто и блещукаха в бледо-синьо като диаманти в огърлицата на някоя императрица. От другата страна, обърната към междугалактическото пространство, дъгата тънеше в мрак. Всяка звезда бе заобиколена от характерен разноцветен пояс светлина. В централния диск от виолетови звезди (по-бледи от сините, но достатъчно ярки, за да те накарат да примижиш) се виждаше меко, белезникаво сияние: микровълновият фон на вселената, който при 30 над абсолютната нула бе станал видим, благодарение на огромната скорост на „Дон Жуан“.
Пламъкът на корабните двигатели беше придобил кърваво-червен оттенък и се разтваряше като ветрило към междугалактическото пространство. Пирса бе подал странична тяга за да измени курса обратно към галактическата плоскост.
— Дай ми коригиран изглед — нареди Корбел.
Сега вече Пирса подаде моделиран образ. От вселената, която възприемаше през сетивата на „Дон Жуан“, той екстраполира картина на същата тази вселена в покой и изрисува тази картина по стените на Утробната.
Галактиката беше несравнимо красива, водовъртеж от светлина, разпръсната на фона на вселената. Корбел впери поглед напред, към галактическото ядро. Виждаше го ясно, малко по-ярко от звездите около него, със замъглени очертания. Почувства разочарование. Очаквал бе, скупчените една до друга звезди да блестят в цялата гама от цветове. Не можеше да различи нито една отделна звезда, само мътновато сияние, събрано около една централна, по-светла част. Звездите зад него също бяха помътнели.
— Затруднявам се да създам с точност изгледа отзад — оплака се Пирса. — Светлината се премества драстично в червения сектор.
— А отпред?
— Гледката отпред също не съвпада с теоретичните очаквания. Предполагаше се, че ядрото ще е по-ясно оформено. Вероятно се е събрало огромно количество междузвездно вещество и то засенчва светлината. Но дори и така… нуждая се от повече информация.
Корбел не отвърна. Загледал се бе в един по-голям звезден куп, половин дузина ярки точки, които се въртяха бясно, носейки се към него. Преминаха вдясно, като продължаваха да танцуват като обезумели и сетне замръзнаха встрани.
— Следващият път, когато се случи нещо подобно, бих желал да получа некоригиран изглед.
— Ще те повикам, но едва ли ще видиш нещо особено.
Ето че беше стигнал средата на пътя, а целта вече се различаваше пред него. Нито един човек досега не беше съзирал сиянието на галактическото ядро, или трептящите звездни купове, които изчезваха зад него, при тази близка до светлината скорост. А духът на неговия враг се бе превърнал в роб на Корбел.
Корбел се носеше към звездното сърце като пеперуда към пламък, очаквайки там да срещне смъртта си. Но победата вече беше негова.
Набързо приключи със супата. Кухнята, или може би щеше да е по-право да я нарича химическата лаборатория на „Дон Жуан“ й беше придала достатъчно вкус и съвсем малко разнообразие, колкото да прогони възможните мисли за самоубийство. И от тази смес се очакваше, да го снабди с тлъстини… които да задържи, с помощта на упражненията. Най-много да ги натрупа в коремната област.
Остаряваше. Въпреки хибернационната камера и всички налични медикаменти, преди да стигне сърцевината на галактиката щеше да е старец.
А толкова се бе надявал вторият му живот да е нещо повече от първия. Мечтал бе за нови приятели, за кариера, каквато и да била, в края на краищата, замразиха го едва четирийсет и четири годишен… би трябвало да разполага с достатъчно време за женитба… деца…
Когато възстанови малко от силите си, нещата ще му се струват по-добри. Би могъл да се напие с кислород до забрава. Ще нареди на Пирса да напълни кабината с чист кислород, а после ще изслуша неизменната лекция за неговите вредни странични ефекти.
— Не е ли време да ми припомниш за моя дълг към Държавата — подхвърли Корбел.
— Няма смисъл — рече Пирса. — Вече сме в спирачен режим. Не след дълго ще бъдем сред звездното ядро.
Корбел се ухили.
— Друг на твое място отдавна да се е отказал. Дай увеличен образ на звездите от ядрото.
Сърцевината на галактиката литна към него. Черни облаци, сред които блещукаха звезди и кръжаха около яркото ядро. Бяха сменили местоположението си от последното му събуждане.