Но самото ядро беше само едно плоско, лишено от очертания сияние, ако се изключи яркия му център.
— Вероятно тук междузвездното вещество е необичайно плътно. Ще могат ли силовите полета да се справят с него?
— Ако подадем допълнителна тяга и прикрием с полето само животоподдържащата система, ще бъдеш изненадан от възможността ни да издържаме на натоварвания.
— И без това скоро ще издъхна от старост.
— Корбел, все още има един начин да се завърнеш у дома жив.
— По дяволите, Пирса, нима си ме лъгал?
— Успокой се, Корбел. Съществува възможност да те подмладя, стига да го искаш. Съвсем скоро ще разбереш защо досега не съм повдигал този въпрос.
— Как ли пък не! Но защо точно сега? Защо ще го правиш за един предател на твоята безценна Държава?
— Нещата се промениха, Корбел. Може би ние сме последните представители на тази Държава. А ти дори не си получил статус на гражданин.
— Че ти получил ли си?
— Аз съм човешка личност, въведена в паметта на компютъра. Никога не бих могъл да получа подобен статус. Но ти можеше. Би могъл дори да представляваш Държавата. Защото тя може отдавна да е изчезнала. И това те прави още по-ценен.
— Благодаря — странно, но Корбел се почувства трогнат.
— Държавата може да съществува само в твоите спомени. Радвам се, че ме накара да науча твоя език. И че ти разказах толкова много за себе си. Ти трябва да живееш.
— Върни ми младостта — примоли се Корбел с трепета на човек, който остарява прекалено бързо. — Какво ще е нужно за това?
— Разполагаме с необходимата техника за да създадем твой клон. Предполагам, идеята за клониране не ти е чужда?
— Чувал съм за нея. По мое време клонираха моркови. Но…
— Ние можехме да клонираме хора. И теб също. Ще отгледаме твоя двойник в сетивна изолация — в хибернационната камера. Ще запишем спомените ти и ще ги прехвърлим в паметта на клонинга.
— Как? Ах, да, чрез компютърната връзка — спомни си за шлема, предназначен за директна телепатична връзка с компютъра. Корбел досега не бе посмял да го използва. Отнасяше се към него с боязливо съмнение, откакто компютърът бе завладян от духа на контрольора Пирс. Пирса би могъл да се възползва от връзката, за да овладее и него.
— Освен това, ще подготвим разтвори с твоя РНК — допълни Пирса.
Корбел подскочи.
— Предлагаш да напъхаш химически субстрат от мен в някакъв лишейоподобен хамбургер!
— Предлагам ти, да те създам отново — млад.
— Това няма да съм аз, безумецо!
— Новата личност ще бъде точно толкова Джеръм Корбел, колкото си и ти.
— Благодаря! Много благодаря! Нали вече ми разказа какво се е случило с истинския Корбел? Изстискали сте го на сок от РНК, а после сте го инжектирали във вените на някакъв гаден престъпник!
— Истинският Корбел трябва да е бил или луд, или глупак. При температура седемдесет градуса под нулата фосфолипидите в глията1 на мозъка замръзват. Синапсите се разрушават. Всеки що годе образован човек го знае — заяви Пирса. — Нито той, нито който и да било от останалите мъртволеди е имал някакъв шанс. Ти си подобрен вариант на този Корбел. А твоят клон ще е подобрен вариант на самия теб.
— И така да бъде. Благодаря, не. Няма да има никакъв Корбел Модел III.
Шест месеца по-късно стана ясно, че Корбел не е подготвен за поредната хибернация.
— Намалил си упражненията — укори го Пирса.
Корбел тъкмо бе приключил с поредната тренировка. Последните няколко седмици избягваше натоварванията заради остро възпалените стави на китките, но въпреки това непрестанно го измъчваха болки, сякаш в ръцете му имаше нагорещени жици.
— Ти състави програмата — изръмжа в отговор той.
— Наложи се да те размразя по-рано. Всяко пробуждане от хибернационен сън е тежка травма за организма. Трябва да си във форма, когато стигнем галактическото ядро. Ще удължим престоя на бодърстване с още два месеца.
— Съгласен. Ненавиждам този проклет стъклен ковчег — Корбел се изтегна в плетения хамак. Коремчето му изпъкваше. Мускулите висяха безжизнено, лишени от гравитация, с която да се борят.
Нямаше с кого другиго да разговаря, а Пирса бе зареден с безбрежно търпение. Тъкмо да се унесе в дрямка и Пирса произнесе:
— Обмисли ли предложението ми, да си върнеш изгубената младост?
Корбел потрепери.
— Забрави тая работа — той побърза да се поправи: — Не говоря в буквалния смисъл. Дори да го изтриеш от паметта си, сигурно идеята ще ти хрумне отново след известно време.
— Да разбирам ли, че се отказваш от първата заповед? И какво имаш против идеята?
— Грозна е.