— Също като в диаграмата ли?
— Да, точно като в диаграмата, която открих в паметта си и която изобразява структурата на пространствения диск около черната дупка в Сигнус Х-1.
— Аха. — Всъщност, не беше виждал диаграмата по време на подготовката за рамър. Дори не бяха го учили как да избягва черните дупки, защото не се очакваше по курса да срещне такива. Виждал бе нещо, наподобяващо диаграмата в „Сайънтифик Американ2“!
— Да, Корбел. Твоята приказна страна от светлини постепенно се поглъща от черна дупка с галактическа маса. Центростремителната й сила трябва да е огромна, след като е съумяла да неутрализира общата маса на заобикалящите я звезди. Възможно е с течение на времето цялата галактика да изчезне в… Корбел? Да не ти е лошо?
— Не — отвърна Корбел, прикрил лицето си с ръце и гласът му прозвуча глухо.
— Не губи дух. Това е нашият шанс за спасение.
— Какво?
— Един мъничък шанс да видиш Земята отново, преди да умреш. Уникална възможност — или ще спечелиш, или ще загубиш. Нали това искаше? Чакай да ти обясня…
4
При тринадесето събуждане той се опита да седне прекалено бързо.
Когато повторно дойде на себе си, лежеше по гръб в ковчега със замаяна глава, а Пирса продължаваше да го вика.
— Корбел! Корбел?
— Тук съм. Къде ще ида?
— Бъди по-внимателен. Полежи малко.
Беше мършав като скелет и съвсем остарял. Ставите му бяха подпухнали от артритни възли. Заедно с познатия глад дойде и гаденето. Прекара ръка по темето си — почти оплешивяло след последния сън — и по дланта му полепнаха косми.
— Къде сме?
— На месец път от черната дупка и летим право към нея. Гледката ще ти хареса.
Изпълзя от хибернационната камера като повален от болест Дракула. Закуцука към Кухнята, после се отби в Гимнастическата зала. Мускулите му бяха омекнали и предразположени към болезнени крампи. И най-лекото упражнение го затрудняваше. Но Корбел почти не обръщаше внимание на болката, гаденето и бремето на възрастта. Чувстваше се чудесно. В най-лошия случай щеше да умре както никой друг.
Обърна се към скрития микрофон.
— Ами ако отидем твърде далеч? Никога няма да умрем, нали? Ще спрем над Шварцшилдовия радиус.
— Само за някой страничен наблюдател. Не и за нас самите. Нима искаш да промениш собствените си заповеди?
— Не.
След десетина минути той се настани в пилотското кресло на Утробната. Отпи глътка бульон и нареди:
— Пълна видимост.
„Дон Жуан“ се носеше над море от разпенени звезди. В някоя нормална галактика те щяха да бъдат разпръснати равномерно. Но тук, събрани в една плоскост от центростремителната сила на огромната черна дупка в центъра, те бяха изправени пред гибел. Умиращите звезди изгаряха с ужасна светлина. Приличаха на пламтящи факли, сред поле от свещи. Тук сигурно беше обичайна гледка една звезда да пронизва друга, или гравитационните полета да разкъсват звездите на части.
И още по-обичайна ще е в самия център, помисли си Корбел. Точно пред него гореше ослепително ярка светлина. Около оста на черната дупка не се виждаха никакви тъмни петна. Корбел и не очакваше да ги види.
— На какво разстояние сме в нормалния космос?
— Стандартния космос? Три цяло и шест светлинни години.
— Някакви проблеми?
— Вярвам, че ще успея да запазя непроменен курса докато пресичаме равнината на диска отвъд зоната на активно пространствено изкривяване пред нас — между две и три светлинни години спрямо сингуларната.
Корбел сведе поглед към пламъка на двигателите — бледа белезникава лента под краката му. Помисли си, че над диска вероятно почти не се среща материя.
— Ами ако не успеем? Ако се наложи да минем през нея?
— Нищо няма да почувстваш. В този район звездите губят своята цялост. Превръщат се в потоци от сгъстена плазма, примесени с неутрониеви ядра. Светлината идва тъкмо от тях. Още по-навътре пространството се изкривява, а нивото на радиацията се покачва като следствие от триенето на спирално пропадащата материя.
— А какво ще кажеш за черната дупка?
— Все още не разполагам с достатъчно информация. По приблизителни данни, обиколката й достига два милиарда километра, а масата й надхвърля сто милиона пъти тази на Слънцето. Ергосферата вероятно е много широка. Едва ли ще се затрудним при определянето на курса през нея.
— Обиколката, казваш.
— Искаш да ти съобщя радиуса? Радиусът на черната дупка може да е безкраен.
С други думи, да си представиш размерите на този диск от приплеснати звезди бе направо невъзможно. Все едно че летяха над друга вселена. С обиколка от два милиарда километра, черната дупка можеше да обхване и орбитата на Юпитер, но ако Корбел би могъл да надникне отвъд пространственото изкривяване пред него, отвъд Огнения пръстен, щеше да открие, че черната дупка е невероятно малка.