РАЗДЕЛЕНИЯТ ДОМ
1
Спомняше си плакатите. Купуваше ги от едно малко магазинче в Канзас сити и ги лепеше по стените на спалнята. Висяха близо година, преди да започнат да му омръзват: увеличени фотографии на планетата Земя, направени от близка орбита и отвъд Луната, от астронавтите на Аполо.
В спомените му Земята бе оцветена във всички оттенъци на синьото и загърната в пелена от бели облаци. Дори континентите бяха обагрени в синьо, примесено в други цветове и само пустинните области изглеждаха като петна от червеникава кал.
Джеръм Бранш Корбел, оплешивял, покрит с бръчки и отслабнал от продължителния престой в хибернационната камера, плуваше из черния космос в своето пилотско кресло, заобиколен от осветени циферблати и прибори. На триста мили под него се сменяха пейзажи и облаци.
Може би това беше Земята. Дори очертанията на континентите и моретата изглеждаха смътно познати. Преобладаващите цветове бяха червеното и кафявото, но след три милиона години…
Прочисти гърло. Гласът му беше дрезгав, ръждясал от дългия сън и изтънял като на пубертет.
— Това Земята ли е?
— Не зная — отвърна Пирса.
— Пирса, това е глупаво. В Слънчевата система ли сме навлезли, или не?
— Запази спокойствие, Корбел. Наистина не зная дали това е Слънчевата система. Сведенията са противоречиви. Това е системата, от която получавахме съобщения. Проследих ги до първоизточника.
— Дай да чуем тези съобщения. Защо не ме събуди по-рано, преди да влезем във връзка?
— Защото установихме връзка преди да забележа аномалиите. Изчаках да навлезем в орбита и тогава те събудих. Опасявах се да не умреш от шока. Едва ли би издържал още един период в хибернационната камера. Нямаше да доживееш до друга звезда.
Корбел кимна. Последното му размразяване бе най-тежкото от всички. Все едно да се пробудиш с азиатски грип и махмурлук от прекомерна употреба на ракия. Чувстваше се болен и грозен. Само преди десетина години, ако се съдеше по спомените му, Държавата бе дала нов живот на един млад човек. Десет години бодърстване плюс век и половина хибернационен сън бяха превърнали този млад човек в развалина. Ужасно се боеше от наближаващата старост… но най-добре сега да насочи мислите си другаде.
— Да видим съобщенията.
Това, което се появи на стените на Утробната, не отговаряше напълно на реалността. Пирса контролираше изображението и прожектираше на стената онова, което възприятията му приемаха от света под тях. Ето че Пирса разтвори нещо като прозорец сред открития космос. През този прозорец Корбел забеляза два прозрачни куба, които се въртяха бавно. Вътре в кубовете се виждаха очертания и фигури, оформени в множество по-малки кубчета — близо сто от всяка страна.
— Първият лазерен сигнал получих на разстояние трийсет и две светлинни години от тази звездна система — заговори Пирса. — Той съдържаше две отделни послания, две последователности от точки и тирета, всяко с обем един милион, трийсет хиляди, триста и един бита информация. Сто и едно на трета степен. Съществува известен риск, защото не е изключено да съм сбъркал ляво с дясно.
Картините не бяха особено ясни, но все пак Корбел разпозна мъж и жена стиснали ръце… същите фигури във всеки един от кубовете. Изображенията се меняха по форма и големина, подреждаха се в редица, или в кръг. Пирса насочи една червена стрелка за показалец.
— Според теб, тези фигури напомнят ли на човешки същества?
— Разбира се.
Той посочи няколко подобни фигури в кубовете отдясно.
— А тези?
— Да.
Стрелката се върна към кубовете вляво.
— Това беше първото послание. Фигурите биха могли да представят атоми, въглерод, водород и кислород. Съгласен ли си?
— Напълно е възможно. Но какво правят там?
— Формират основите на протоплазмената химия. Ето тази, голямата редица, може би е Слънчевата система. Сферичният обект в центъра е Слънцето. Символите вътре в него биха могли да обозначават четири водородни и един хелиев атом. Редицата от по-малки многоъгълници олицетворява планетите.
— Добре де. Това ли е Слънчевата система?
— Не, освен ако не се е променила радикално. Какво ще кажеш за втория куб? Защо човешките фигури в него са различни от другите?
Корбел премести глава за сравнение. В първото послание фигурите изглеждаха солидни, ако се изключеха празните мехурчета, обозначаващи белите дробове. Кубистичните фигурки във втората група бяха изцяло празни и през тях се носеха други, още по-малки кубчета, оформяйки буквата Х.
— Май започвам да разбирам. Тези във второто послание са зачертани. Допълнителните редове от многоъгълници изглеждат като осем нови звездни системи, слънца и планети, но умалени. Някои от слънцата са двойни.