— А другите луни? Сигурно и техните орбити са били променени, когато Земята е била преместена тук. Ако това е Земята.
— Мислих върху това. Не можах да открия сателит, който да прилича на Ганимед — най-голямата луна на Юпитер.
— Добре, продължавай.
Петата планета беше съвършено непозната, леден гигант, носещ се в пиянска изкривена орбита, която започваше от орбитата на Юпитер и достигаше тази на шестата планета. В момента тя беше съвсем близо до Юпитер и се виждаше с просто око от „Дон Жуан“. Пирса му показа няколко увеличени изображения напомнящи мрамор, покрит със синкави петна.
— Тази система може да е много по-млада от Слънчевата — обясни Пирса. — Изкривената орбита на петата планета не е имала достатъчно време да стане елипсовидна, под влияние на вълновите ефекти. Юпитероподобната планета е гореща защото се е кондензирала наскоро от планетарна мъглявина. Звездата също гори твърде неравномерно.
— А какво ще кажеш за планетата, която прилича на Земята? Възможно ли е да е еволюирала толкова бързо?
— Не.
— И аз мисля така. Пък и третата планета доста напомняше Марс. Дявол да го вземе, информацията ни е недостатъчна!
— Да разгледаме тогава шестата.
Шестата планета приличаше на мишена. „Дон Жуан“ я наближи откъм северния й полюс. Планетата се гушеше зад бели пръстени — леден гигант, оцветен в бледосиньо и зелено. Овалната й сянка бавно се въртеше зад пръстените, най-вътрешният от които бе почти прозрачен. Корбел реши, че най-острия риф трябва да е „Падината на Касини“. Намери още няколко, по-дребни рифове, предизвикани от приливите на малките луни.
— Сатурн — обяви той.
— Наистина, забележително прилича на Сатурн. Направих си труда да променя нашия курс така, че да доближим шестата планета. Опитах се да открия някои различия…
— Това е Сатурн!
— Но нищо друго не съвпада със спомените ми!
— Някой здравата се е потрудил върху Слънчевата система. Три милиона години. Доста неща са се случили за този период.
— За три милиона години Слънцето не би могло да се превърне в червен гигант. Твърде младо е. Така поне е според теорията. Пак според нея, не съществува сходство при образуването на планетните системи.
— Това е Сатурн. А онова там е Земята!
— Корбел, според теб невъзможно ли е граждани на Държавата да се заселят на някой от спътниците на Юпитер? Какво ще кажеш, ако са създали отново пръстените на Сатурн от носталгия и любов към красотата? Кажи ми де. Нима любовта към красивото не притежава съзидателна сила?
Това беше странна концепция. Привлекателна на пръв поглед, но…
— Не. Теорията ти не е издържана. Ако беше така, щяха да вдигнат пръстените около Юпитер, за да ги виждат по-добре. И защо са построили друг Марс?
— Защо им е трябвало да разрушават топографията на Меркурий? Коя е силата, премахнала две-трети от атмосферата на Венера и променила химичния й баланс? Уран е изчезнал. Няма го и Ганимед, спътник, по-голям дори от Меркурий. А някакъв газов гигант, по-масивен от Нептун, обикаля в наклонена орбита около Слънцето.
— И е толкова горещ, че би могъл да изпари част от атмосферата на Венера. Но Меркурий… хм.
— Кой е променил Слънцето? Как въобще са съумели да преместят Земята? Корбел, не мога да реша! — В гласа на компютъра се долавяше агония. Нерешителността влияеше зле на хората, но те все пак можеха да живеят с нея. Спомените на хората с времето избледняваха и се замъгляваха. Но не и тези на Пирса…
— Преместили са Земята защото Слънцето е станало твърде горещо… — предположи Корбел.
— И как си представяш, че е станало? Може би Държавата е разположила огромни ракетни двигатели на северния полюс и ги е заредила с венерианска атмосфера? Но тогава океаните биха залели цялото северно полукълбо! Земната повърхност щеше да се разкъса на безброй места и отдолу да бликне магма!
— Не зная. Наистина не зная. Може би са разполагали с нещо друго, освен ракети. Но онова, което ми показа, беше Марс, това тук е Сатурн, а ей там е Земята. Погледни! Това не е ли брегът на Бразилия?
— Не отговаря съвсем на данните от паметта. — С очевидна неохота Пирса добави: — Ако изключим друга възможност, посочените очертания наистина напомнят бразилския континентален шелф, променен от преместването на тектоническите плочи.
— Океанът вероятно се е отдръпнал. Може би, когато са преместили Земята, атмосферата е загубила няколко мегатона водна пара.