— Държавата не би се захванала да премества Земята. Не би имало нужда, тъй като Слънцето тогава не заплашваше да се превърне в червен гигант.
— Компютър! Ти не можеш да противоречиш на заложените в теб теории, нали? Но какво би станало, ако сме прекарали в ергосферата на черната дупка по-дълго, отколкото предполагаме? Възможно е да са изминали повече от три милиона години. След, да речем, десет милиона години, не би ли могло Слънцето да се превърне в червен гигант?
— Глупости. Тогава въобще нямаше да го открием.
Отхвърлено бе и последното предположение. Корбел беше само един ужасно стар човек с махмурлук от хибернационния сън.
— Добре — процеди той през зъби. — Печелиш спора. А сега, за да продължим обсъждането, първо ще предположим, че това е планетата Земя. Най-сетне сме си дошли у дома. Как ще се спуснем долу?
Оказа се, че Пирса вече е измислил как.
2
Скафандърът на Корбел изглеждаше новичък и чист. Конструиран бе така, че да издържа на натоварвания и прилепваше плътно по тялото. Шлемът представляваше прозрачен мехур, а на гърдите му бе изрисувана спирала със заострени краища. Не би се изненадал, дори да беше изгнил от старост. Беше престоял близо двеста години корабно време.
Измъкна се през въздушния шлюз, завладян от мисълта, че отива на сигурна смърт. Никога преди не беше го правил… и, в интерес на истината, дори костюмът се държеше по-добре от него. Задъхан, облян в пот, с учестен пулс, който блъскаше неритмично в ушите му, той се издърпа до края на въжето и се обърна, за да огледа „Дон Жуан“. Сребристото покритие беше потъмняло. Корбел потрепери, когато забеляза огромната пробойна в една от сондите. Пирса не беше споменал нищо за метеорни атаки. А със същия успех, метеорът би могъл да засегне животоподдържащата система.
Четири от сондите липсваха.
Именно биологичните контейнерни проби превръщаха „Дон Жуан“ в сеещ рам-звездолет. Всяка една от сондите беше заредена с широка гама от морски водорасли, с които да засее редуцираната атмосфера на някой подобен на Земята свят и да я превърне в съвсем нормален въздух, а планетата — в потенциална колония. Разбира се, нито една от пробите не беше използвана по предназначението си. Лишен на практика от своите граждански права, Корбел беше откраднал кораба и се бе понесъл право към галактическото ядро.
Десет сонди бяха прикачени първоначално към корпуса на „Дон Жуан“. Сега имаше само шест.
— Изпразних докрай бордовия водороден резервоар — обясни Пирса. — Наложи се да използвам четири от реактивните двигатели на сондите за да навляза в орбита около Земята. А после ги изстрелях като ретралслаторни сателити. Ще можеш да се свързваш с мен от всяка точка на повърхността.
— Чудесно.
— Как се чувстваш? Ще издържиш ли навлизането в атмосферата?
— Още не. Не съм във форма. Дай ми един месец.
— Имаш го. Ще трябва доста да потренираш. Ще подготвим една от сондите, за да се спуснеш с нея.
— Нима ще сляза долу в сонда?
— Приспособени са за навлизане в атмосферата. За разлика от „Дон Жуан“.
— Трябваше да се сетя. Все не можех да измисля безопасен начин за приземяване. Ти ще дойдеш ли с мен?
— Не, освен ако не ми наредиш.
Нищо чудно, че звучеше така неохотно. Корбел едва сега осъзна, че корабът беше тялото на Пирса. Дори да оцелееше навлизането в атмосферата, долу щеше да е напълно парализиран. Корбел отвърна:
— Малко преди смъртта си, Томас Джеферсън дал свобода на робите. Не бих ли могъл и аз да го сторя? Когато се озова долу, жив или мъртъв, величествено те освобождавам от всички заповеди, предишни или последващи.
— Благодаря ти, Корбел.
Беше тренирал да работи в херметизиран скафандър, по нареждане на контрольора Пирс. Но тогава го спускаха в магнитно поле, а не в безтегловност, а и тялото му бе младо и силно. Работата беше доста тежка. На втория ден го боляха всички мускули. На третия отново излезе на работа. Щеше да спре само ако Пирса настояваше.
— Няма смисъл да се опитваме да създадем животоподдържаща система — обясни му Пирса. — Ще поставим всичко необходимо в капсулата при теб и ще я напълним с пластична пяна. Скафандърът ще ти е животоподдържащата система.
Но изпразването на бойната глава на сондата включваше преместване на огромни и тежки товари, както и продължителна работа с обемистата лазерна резачка. Контейнерите с водорасли и захранващите ги машини трябваше да бъдат нарязани и отстранени. Корбел се опасяваше да не нарани корпуса на сондата. Животът му зависеше от неговата цялост.
Почивките му ставаха все по-продължителни. Прекарваше ги в Утробната, като гледаше филма за навлизането на „Дон Жуан“ в онова, което Пирса (погрешно или не) наричаше Слънчевата система.