За компютър, Пирса беше изумително изобретателен. Корбел никога не би се досетил да използва сондите за маневриращи двигатели. Не би потърсил и Земята в орбита около Юпитер, както го наричаше Пирса, а и Пирса за малко да пропусне тази възможност. Нали сам призна, че вече бил решил да продължи другаде издирването на Слънцето и останките от Държавата, докато Корбел още спял…
Вероятно така и щеше да си загине по пътя.
Но по всичко изглежда, че въпросът за местонахождението им вече не тревожеше Пирса. Достатъчна бе изричната заповед на Корбел. И все пак, мислеше си Корбел, от време на време Пирса се държи непоследователно. Използвал бе така ценното гориво за да прелети близко до Марс и Сатурн.
Корбел сведе поглед надолу към Земята и почувства как сърцето му се свива.
— Толкова грешки направих и въпреки това стигнах до тук. Сега грешките са забравени. Ако не бях включил повторно приемника, нямаше да можеш да излъчиш съзнанието си в компютъра. Щях да унищожа кораба, опитвайки се да поддържам непрестанно ускорение от една гравитационна единица. Дори и да се окажех прав в предположенията си за галактическото ядро, щях да умра от старост, далеч от родната планета. Сякаш нещо съзнателно ме водеше насам.
— В досието ти пише, че си агностик3.
— Така е. Само се перча. Но все си мисля, че може и да загина при кацането.
Когато приключи с разчистването на бойната глава на сондата, взе си дълга почивка за да отпразнува. Намаза си дебел сандвич и се загледа в пейзажа под него. Океанът под Юпитер излъчваше слабо червено сияние.
— Къде бих искал да се приземя? Има ли някакви признаци на цивилизация долу?
— Открих три района, където се използва енергия. — Върху огромното синьо лице на планетата ненадейно се появи червена стрелка и посочи подобно на мрежа образование. — Тук, на другия край на света и в Антарктика. Орбитата ми не преминава над Антарктика, но бих могъл да те спусна там.
— Не, благодаря. Това тук не е ли близо до Калифорния? — Той се замисли: Чакай малко, западния бряг би трябвало да се издигне. И къде ли е Калифорнийския залив? От района, който приличаше на Мексико, брегът поемаше косо нагоре — право към предполагаемата Аляска.
— Това, което наричаш Калифорния вече е остров близо до северния полюс. Ако искаш, ще те спусна там.
— Не. Искам да се приземя близо до мястото, където се генерира енергия. Ето там, където посочи стрелката… прилича на град, нали? Мрежа, с прави ъгли…
— Вярно, наблюдават се множество скупчени сгради, но липсват данни за архитектурно планиране. В твоето време щяха да го наричат град. Не те съветвам да се приземяваш в този район.
— Ако те са изпращали посланията, вероятно няма да ме убият. Нали съм служил на тяхната прародина.
Може да е Невада, помисли си той. Или Аризона. Брегът да е стигнал до там.
— Различията между… — поде Пирса.
— Това е Земята — избухна внезапно Корбел. — Земята! — Разбърканата като колода карти слънчева система тревожеше и него. — Пирса, нали каза, че това долу били тектоническите плочи на Земята? Намери ли острова, образуван от предишна Калифорния?
— Открих два острова, които биха могли да произхождат от Калифорния, преди три милиона години.
— Добре, тогава! И това ли наричаш съвпадение?
— Не — излъга Пирса.
— Ще наречем района с мрежата град Едно. Антарктическия район ще бъде град Три. Така, а къде е град Две?
— В Русия, на брега на Охотско море.
— Спусни ме в град Едно — добави Корбел малко поуспокоен — Трябва да съм глупак, за да търся цивилизация. Защо искам да прекарам последните си дни в отчаяни усилия да науча някой нов и непознат език? Може би поне ще разполагам с достатъчно време, за да разбера какво се е случило досега.
Корбел натъпка капсулата с лекарства, храна, взе контейнер с прясна вода и няколко кислородни бутилки. Имаше достатъчно място. Увери се, че ултразвуковата свирка, която щеше да стопи пяната по сигнал от Пирса, е монтирана стабилно.
Беше понатрупал малко мускули. Сърдечната недостатъчност, от която се бе опасявал в началото, така и не го споходи. Но болките в ставите продължаваха да го измъчват. Диагнозата бе същата — тендонит.
Най-сетне — привързан в средата на капсулата, с една ръка върху крана — той се поколеба.
— Пирса? Чуваш ли ме?
— Да.
— Какво ще правиш, след като се приземя?
— Ще чакам, докато се уверя, че си мъртъв. После ще потърся следи от Държавата в някоя друга система.
— Не си по-малко луд от мен.
Зачуди се колко дълго ще го чака Пирса да умре, но не посмя да попита. Отвори крана. Пяната го обгърна и се втвърди.
3
Агностицизъм — философски възглед, отричащ възможността да се опознае обективната действителност (гр.) — бел.прев.