Тягата го удари в гърба, задържа за известно време, после отслабна. Малко по-късно се появиха турбуленциите. Навлизането в атмосферата беше контролирано, а не свободно като при метеоритно падане. Тягата отново се увеличи, задържа за известно време, после изчезна. Сондата се завъртя… разтърси се внезапно и той потъна в пяната.
Пирса проговори в шлемофоните:
— Да смятам ли, че вече съм освободен от твоите заповеди?
Корбел се бореше с кошмарното, прекалено ярко видение.
— Първо разтопи пяната! — извика той. Но Пирса вече не беше обвързан със заповедите му. Пирса можеше да стовари десницата на отмъщението върху субекта, който бе пристъпил законите на Държавата. Пяната нямаше да се разтопи. Корбел щеше да умре тук, запечатан като муха в късче кехлибар, само на сантиметри от свободата!
Почувства сътресение. После още едно. Кошмарът свърши. Тялото му се отпусна в топящата се пяна, беше заслепен, главата му кънтеше. Нивото на пяната спадна под лицевото стъкло и Корбел видя, че люкът е широко отворен.
Корбел пристъпи навън и се огледа.
Пирса бе приземил огромния цилиндър на една страна, с помощта на маневрените двигатели. Слънцето, което грееше над него, червено и нагорещено, без съмнение клонеше към залез. Под краката му се простираше равнина, която опираше в далечните островърхи скалисти хълмове. Наоколо цареше мъртвило — обагрено в кафяво и зелено, безжизнени камъни и прах. От горещината въздухът блестеше като водна повърхност.
На никого не беше хрумнало да монтира стълбичка на сондата. Но Пирса отново бе проявил досетливост. Пяната беше изтекла през люка и се беше втвърдила като пързалка. Корбел се спусна по нея и обувките му изхрущяха, сякаш пристъпваше по недостатъчно втвърден сняг. Спря се, когато стъпи на твърда земя.
Почвата под краката му беше мъртва.
Три милиона години. Войни? Ерозия? Загуба на вода, когато Земята се е отдалечила от неумолимо разширяващото се Слънце? В този момент не го беше грижа. Вдигна ръце към лицевото стъкло…
— Не се опитвай да си свалиш скафандъра. Корбел, излезе ли от сондата?
… готов да поеме първата глътка чист въздух от дълго време насам.
— Защо не?
— Напусна ли сондата?
— Да.
— Добре. За целите на нашата дискусия се съгласих да наречем този свят Земята. Но сега вече мога да говоря за различията. Приземил си се на планета, която трудно може да се определи като подходяща за живот, в изключително горещ район.
— Какво? — Корбел погледна надолу. Термодатчикът за околната температура бе разположен под брадата му, зад лицевото стъкло. Не изглеждаше чак толкова страшно… градуси! Държавата използваше скалата на Целзий!
— Твърде горещо е, Корбел — продължаваше Пирса. — В екваториалните зони, температурните колебания надхвърлят петдесет и пет градуса — по Целзий. Температурата на океанската вода също е над петдесет градуса. Хлорофилната абсорбция в океаните е ограничена, а на земната повърхност практически липсва, ако се изключат някои планински долини. По-добре щеше да е, ако се беше приземил на полюса.
Странно, но Корбел дори не беше изненадан. Може би го очакваше? Смъртта ми е краят на света — типично човешко поведение. В края на краищата, изминали са три милиона години…
— Ето какво, значи, е станало с океаните.
— Атмосферата съдържа хиляди мегатони водна пара, достатъчни за да потвърдят хипотезата, че земният континентален шелф се е издигнал над водното равнище. Вероятно океанската вода е повишила своята соленост. Корбел, толкова неща не знаем.
— Спомена нещо за планински долини.
— В планинския масив, съответстващ на земните Хималаи, на височина над един километър има няколко долини, където се е запазил живот.
Корбел въздъхна.
— Добре. Накъде е цивилизацията?
— Определи какво е „цивилизация“.
— Град Едно. Чакай, само ми покажи най-близкото място, където някой използва енергия.
— На 4.9 километра от теб съществува миниатюрен потребител на енергия. Съмнявам се, че ще срещнеш хора, или дори живи същества. Енергетичното ниво не се е променяло откакто навлязохме в орбита. Мисля, че не ще откриеш нищо друго, освен машини, работещи автоматично.
— Все пак ще опитам. Коя е посоката?
— На запад. Ще те ориентирам. Аз ще те водя.
3
От дълго време Корбел не беше вървял пеш.
Скафандърът се оказа крайно непригоден за тази цел. Екипировката бе разположена така, че тежестта да пада предимно върху раменете. Обувките не бяха подходящи за пресечена местност, но все пак вършеха работа. Пое с ритмична крачка, вдишвайки от въздуха в бутилките, загледан в околния пейзаж. Но скоро се наложи да спре — беше избрал прекалено бърза крачка.