— Ще трябва да проникна с взлом — обади се той.
— Чакай. Може да има сигнална инсталация. Не съм много запознат с архитектурните особености на личните жилища. Държавата строеше само общи жилищни помещения.
— И какво ако има сигнална инсталация? Нали съм с шлем? Няма да чуя почти нищо.
— Може да има нещо повече от звънци. Позволи ми да атакувам къщата с моето лазерно устройство за свръзка.
— Ами то… ще я стигне ли? — Глупости говоря, нали лазерното устройство е било конструирано да изпраща съобщения на десетки светлинни години. — Давай.
— Прицелих се. Огън!
От пътя, където се намираше Корбел, не се виждаше никакъв лъч в небето, но не след дълго на покрива се появи огненочервено петно, с размери на улична шахта. Почвата пред фасадата на къщата се размести, замря и отново помръдна. Изведнъж нагоре изригна близо тон пръст и се разпиля встрани, а над земята се издигна ръждясал метален обект, който се носеше на съскаща въздушна възглавница. Беше като миялна машина с глава, колкото баскетболна топка. Главата се завъртя и ален лъч дебел колкото ръката на Корбел прониза облаците над тях.
— Пирса, атакуват те. Ще можеш ли да се справиш?
— Нищо няма да ми сторят. Но виж на тебе могат. Най-добре ще е да го унищожа.
Металният обект засия. Очевидно това никак не му хареса. Той се понесе трескаво наоколо, като браунова частица, без да сваля аления лъч от точката в небето, към която го беше насочил. Горната част на корпуса му се озари в червено, сетне в оранжево. Обектът крещеше неразбрано и виковете му ехтяха в ушите на Корбел дори през плътния шлем. Внезапно той се наклони на една страна и се понесе към хълма. Блъсна се в земята, претърколи се и замря неподвижно.
На покрива вече имаше достатъчно широка дупка.
— Мислиш ли, че може да има още от този вид? — попита Корбел.
— Не разполагам с достатъчно информация.
Корбел се покатери на покрива и погледна надолу през дупката. Разтопеният бетон, или каквото е било, беше подпалил леглото. Корбел скочи сред пламтящите чаршафи, готов да побегне встрани. Но отново сбърка. Това беше водно легло и краката му потънаха в него. ПРетърколи се встрани и запрати горящите чаршафи във водата. Пламъците изгаснаха, стаята се напълни с дим.
— В къщата съм — докладва той. Пирса не си даде труда да отговори.
Архитектът Корбел се огледа с опитно око.
Стаята, видимата част от къщата, беше с триъгълна форма. Леглото в средата притежаваше приятната за окото асиметрия на локва вода — наистина приятна. В единия край се виждаше дъговидна масичка. Пред нея имаше поставка от черен аспид, строшена в средата. Корбел се наведе и вдигна едно парче аспид. На долния край бяха прикрепени миниатюрни механизми. Може би устройството е представлявало летящ поднос за кафе, преди да се било повредено.
В стаята не се виждаха никакви врати.
Оставаше да разгледа само единствената непрозрачна стена. Приближи се до нея и почука с ръка. Кънтеше кухо.
Може би вратата се управлява от пулта при леглото? Глупости. Нима всеки път трябва да се ходи до пулта… чакай, в единия край имаше нещо. Хромирано-жълта вдлъбнатина, колкото три пръста. Корбел я натисна.
Задната стена се разтвори на три, различни по размери, секции.
Най-голямата секция се оказа гардероб. Вътре Корбел откри дузина одежди, всички до една приличаха на комбинезони с дълги ръкави и изобилие от джобове. Някои имаха качулки. На пода на гардероба имаше поне пет сантиметров слой прах.
Втората секция бе по-малка, почти колкото телефонна кабина и в средата бе поставено кресло. Корбел надникна вътре, озърна се и забеляза познатата хромирана вдлъбнатина. Натисна я и вратата зад него се затвори.
Кресло. Странно. В седалката беше пробита широка дупка. Може би тоалетна? Никъде не се виждаше вода, нито тоалетна хартия… само блестящ металически сюнгер, прикрепен към креслото с множество кабели.
Излезе смутен от помещението. Оборудването в него му се стори доста първично, за къща с подобна сложна конструкция. Притежателят й би трябвало да си позволи нещо по-добро.
Отново се върна при гардероба с окачените дрехи. Странно, но не можеше да определи, дали са били предназначени за мъж, или за жена. Опита здравината на тъканта беше невероятно еластична, макар и покрита с прах. Дръпна по-силно, после направи опит да я разкъса. Платът не поддаваше.
Дрехите изглеждаха съвсем нови.
И покрити с прах.
Да предположим, че дрехите са излезли от мода и затова са били изоставени. Но от колко време? Ако този слой от прах на дъното…