Корбел вдигна шлема на скафандъра.
— Тук съм.
— Твоят час измина, заедно с още час и шест минути. Зле ли ти е?
— Но, подремнах малко. Чакай — той завъртя крана. Бликна гореща вода и се смеси с поизстиналата. — Нещо ново горе при теб?
— Струва ми се, че ме наблюдават. Долавям радар и гравитационно лъчение.
— Гравитационно?
— Гравитационни вълни, които преминават през моя маса-детектор. Изследват ме с усъвършенствани инструменти и вероятно са научили много за мен. Възможно е да са автомати.
— Или да принадлежат на онези, които са изпратили посланията. Откъде идва всичко това?
— От мястото, съвпадащо с остров Тасмания на Земята. Проучването приключи. Не можах да засека източника.
— Ако те подложат на ракетен обстрел ще трябва да изчезнеш от хоризонта.
— Да. Ще променя орбитата. Не ми се щеше да използвам допълнително гориво, но сегашната ми орбита не преминава над Антарктика.
— Направи го — Корбел се изправи (краката го боляха) и излезе от ваната, а от него се стичаше топла вода. Тъмна купчинка прах до близката стена вероятно бе единственото, останало от някогашната хавлия. Спря се пред панорамния прозорец.
Денят клонеше към своя край. Погледна надолу, отвъд ниския хълм на песъчливия бряг, към маранята, която се сгъстяваше в непрогледна мъгла. Това, което блестеше сред мъглата, не беше ли рибешки скелет? Изгледаше толкова далечен — и голям.
Блесна светкавица, последва още една.
Дъждът се стовари неочаквано като лавина.
Корбел се прибра на сухо. Облече комбинезона, после и скафандъра, усещайки болезнено тежестта му. Чувстваше се освежен от банята. Ще трябва да се върне отново, при първа възможност. Имаше дори сауна, но той не се нуждаеше от…
Да, сауната. Това място просто лъхаше на старост. Сауната трябва да е била построена преди на Земята да стане толкова горещо, иначе какъв смисъл от нея?
Спря се пред кабината и се поколеба дали да натисне последния клавиш. Пирса беше прав. Телепортиращото устройство не е било използвано от дълго време. И така: спалнята или работния кабинет?
Спалнята.
Излезе от кабината и в същия миг термодатчикът под брадичката му премигна. Температурата тук бе по-висока. Заобиколи пулта на леглото и намери онова, което търсеше — телевизионен екран.
Натисна копчето под него, екранът премигна, отпърво в сиво-бяло, после…
Появи се неясно изображение на полуразрушеното легло и неговите собствени крака, в крачолите на скафандъра.
Натисна напосоки, докато открие копчето за превъртане назад. Картината се завъртя обратно. Неочаквано върху съвсем запазеното легло се появиха четири фигури, извивайки тела в задъхващ танц. Картината отново се промени, преди да открие как се спира записът.
— Корбел, опитвам се да се свържа с източника на сондиращите лъчения, но засега без успех.
— Добре. Слушай, ако се наложи да изчезваш, направи го без колебание. И двамата ще бъдем в по-голяма безопасност, ако не губиш ценно време, за да ме информираш.
— Какво ще правиш сега?
— Ще гледам домашно видео — захили се Корбел. — Това място е като архив на „Плейбой“. Над леглото има скрита камера.
— Наследство от дегенерирала цивилизация, без съмнение. Нищо чудно, че не са могли да се спасят. Не бива да деградираш, като гледаш подобни сцени.
— За какво говориш? Ами леглата за любовни упражнения в спалнята на Селердор? Това не беше ли признак на деградация?
— Смяташе се за проява на лош вкус, ако гледаш към леглата.
Корбел преглътна обидено.
— Искам да знам, дали все още имат човешки вид.
— Имат ли?
— Записът е избледнял. Облечени са в странни дрехи, подобни на дрипи, в пастелни цветове. Дори и да не са хора, не виждам в какво е разликата… телата им са ужасно крехки. А и като че ли са леко прегърбени — той млъкна и впери поглед в екрана. — Но пък са много гъвкави. Сцената май не е това, което си помислих в началото.
— В какъв смисъл?
— Смятах, че съм свидетел на сексуална оргия. Не не изглежда така. По-скоро нещо от древния Китай. двама от тях са прислужници и помагат на другата двойка да заема различни сложни за изпълнение пози. Може и да не са прислужници, а треньори, или учители — той се загледа отново. — Или пък… знаеш ли, гъвкави са като танцьори. Може би са именно такива. Жалко, че не мога да видя кой е в спалнята. Възможно е да присъстват зрители.
— Корбел.
— Аха?
— Гладен ли си?
— Да. Май ще се наложи да натисна четвъртия клавиш.
— Не те съветвам. Ако разчиташ на храна от преди хиляда години, няма да просъществуваш дълго. Скафандърът ще рециклира въздух само още седемдесет и два часа. Разполагаш с минимален запас от хранителен сироп. Съветвам те да потеглиш към южния полюс. В момента съм над него. Наблюдавам значителна континентална маса, покрита с гори.