Край една от стените бяха подредени дълга редица кабини. Корбел се приближи за да ги разгледа. Мекият килим галеше ходилата му.
Във всяка кабина се виждаше контролно табло с бутони, белязани с неразгадаеми знаци. Някои от обозначенията вече му бяха познати. Натисна един по-голям бутон (централа?), но не получи отговор. И тогава забеляза процепа.
Затършува в джоба за инструменти на скафандъра и извади всичко, което бе събрал от разбитата кола. Сребърно цилиндърче като от червило. Носна кърпичка, платът преливаше в различни цветове. Опаковка от шоколад, вътрешността вероятно се бе стопила с годините. Или пък би е било лекарство, всяко предположение можеше да е погрешно. Широк колкото длан плосък диск от лека изкуствена материя подобна на пластмаса, покрит с неясни обозначения.
Виж това би могло да му послужи.
Коя страна е горната? Пробва го в една от кабините. Не влизаше в процепа, когато обозначенията сочеха нагоре. Но когато го обърна, дискът хлътна вътре. Натисна отново големия бутон и екранът на монитора блесна.
Сега какво? Може би това е указателят, който търсеше. Достатъчно е да натисне бутона за информация, и да прочете отговора, написан на непознат език.
Челото му беше покрито с пот. Виж, това не беше премислил. Отпусна ръце и излезе от кабината.
Както и да е. Не бързаше за никъде. Разполагаше с двудневен запас от кислород. Имаше достатъчно време за опити. В дъното на залата се виждаше широка стълба, покрита с килим, която изчезваше надолу в мрака.
Върна се за да прибере забравения шлем и мъничкият диск/кредитна карта. Сетне заслиза надолу по стълбите, като си тананикаше и осветяваше пътя с прожектора на шлема.
„Пъхнала глава… под мишница… тя крачи… из Кървавата кула…“
Стълбите неочаквано се раздвижиха и той политна назад. Изправи се и изруга. Не беше се ударил, но знаеше, че позволи ли си някоя небрежност, не ще има кой да му помогне.
Някъде под него се появи светлина.
В началото си помисли, че е последната въздишка на аварийната енергийна система. Но светлината се усилваше. Когато стигна дъното, тук бе светло като ден. Намираше се в обширно подземно помещение с висок таван и множество ниши, които отпърво взе за магазини. Имаше нещо в това място, от духа на европейските гари, но с оттенък на изтънчен вкус, по-характерен за дворцов палат. Виждаха се фонтани, подът бе покрит с познатия мек килим, недалеч плуваха масички с кръгли седалки. А едната стена беше покрита изцяло с…
— Пирса! Намерих карта!
— Моля, опиши ми я.
— Двуполюсна проекция. По дяволите, да можех да ти я покажа. Континентите са с почти такива, каквито бяха когато ги учех в училище. Тази карта вероятно е била нарисувана преди да се изпари водата от океаните. Сушата е пресечена от многобройни линии, някои от които тръгват от… — той се вгледа внимателно, — от това място, струва ми се. Повечето линии са изгаснали. Пирса, единствената линия, която все още свети, свързва Антарктида, долния край на Аржентина и… Аляска. — Аляска беше извита на север. Също и горния край на Сибир. — Линиите вървят направо през океаните, или под тях.
Едва сега забеляза, че това което в началото бе взел за магазини, са ниши със седалки и автомати за хранене. Приближи един от тях. Когато пъхна вътре пластмасовия диск, женски глас проговори нещо с тон на съжаление. Опита и другите процепи, но получи същия отговор, произнесен на неразбираем за него език.
Следваща спирка? Малко по-надолу, поредицата от врати…
Плътни врати, с процепи за кредитни карти.
Върна се обратно за скафандъра. Стълбите го откараха нагоре. Как, по дяволите, са се справяли с потоците от пътници, забързани в двете покоси? Спусна се надолу, наметнал през рамо тежкия скафандър.
В непосредствена близост да светещата линия на картата се виждаха блестящи надписи. Опита се да запамети знаците, които обозначаваха избрания от него път: не към средата на разтопения Антарктически континент, а към най-близкия бряг. Бреговете винаги първи биваха колонизирани.
А сега вратите — не след дълго откри търсените обозначения.
Дискът — извади го, обърна го с празната страна нагоре и го пъхна в процепа.
Вратата се отвори. Измъкна диска, погледна го и се усмихна. Знаците се бяха променили. Току що беше заплатил цената на билета.
Отсреща имаше само стъкло и бетон. Краят на подземния вагон се подаваше от тесния тунел. Целият беше излят от прозрачна материя, с овална стъклена врата срещу Корбел. Вътре вагонът беше оборудван със седалки, обърнати една към друга и снабдени с подплатени подложки. Само предницата на вагона беше металическа. В стъклената врата имаше процеп, с големината на кредитната карта. Използва го и вратата се отвори. Влезе и издърпа диска от другата страна. Вратата се спусна плавно зад него.