На млади години тя била приказно красива.(Корбел тактично подмина това твърдение.) Мъжете си губели ума по нея. Така и не могла да разбере силата, която ги довеждала до подобно състояние, но използвала своята привлекателност и красота по същия начин, по който използвала ума си — за да се издигна в живота. Надарена била с болезнена амбициозност и свръх активност. Когато навършила двадесет, вече заемала висок пост в системата на транспортния контрол.
И тъй като била млада, а позицията й — отговорна, наложило се да я подложат на интензивно обучение. В края на обучението амбициите й вече не били свързани с личното й израстване, а с прогреса на Държавата. Обучението било рутинно, но както в последствие научи Корбел — не винаги попадало на благодатна почва.
Докато изпълнявала повелята на Държавата да направлява маршрутите на космическите кораби в Слънчевата система, тя растяла все по-нагоре. Привлякла вниманието на неколцина мъже с отговорни постове от съседните на нея административни браншове. Макар и да не бил неин пряк началник, субдиктатор Корибесил Якунк (Корбел чу това име да се произнася неколкократно и това му даде възможност да го запомни) можел да й помогне много.
И така, на хората с отговорни постове, била позволена известна свобода на личните желания, за да служат по-добре на държавните интереси. (Старицата не виждаше нищо нередно в това. Дори прояви раздразнение, когато забеляза, че Корбел не я разбира. Вероятно този факт, за нея е бил допълнително предизвикателство.) А личното желание на Якунк била Мирели-Лира Зиилашистар.
— Каза ми, че иска да ме направи своя любовница — продължи тя. — Но аз смятах, че заслужавам по-солидно положение. Отказах. Тогава той ми предложи, да споделя живота му за четири дни, срещу което ще ме издигне до най-високото място в Бюрото. Бях само на тридесет и шест. Реших, че си заслужава да опитам.
Разигравала го така, както разигравала другите мъже. Но сбъркала.
От време на време Корбел се питаше защо се е превърнал в неволен слушател на някаква сладникава сапунена опера. Но скоро откри отговора. Три милиона години по-късно, все още на възраст между осемедест и деветдесет години, тя продължаваше да си задава въпроса в какво и сбъркала.
— През първата нощ се възползвах от услугите на един химичен препарат. Исках да пробудя в себе си сексуалното желание…
— Афродизиак?
Думата потъна в компютърната памет.
— Нуждаех се от него. Но на втората нощ той ми забрани да използвам лекарства. Той самият не се нуждаеше от тях. Прекарах ужасна нощ, но не посмях да се оплача. Третата нощ беше като втората. На четвъртия ден той започна да ме моли да променя намерението си, да зарежа кариерата и да стана негова съпруга. Припомних му какво ми беше обещал.
Близо седем месеца заемала поста Ръководител на Бюрото за Вътресистемен контрол на движението. След това й съобщили, че се е записала доброволно за специална мисия и че това е изключителна възможност да служи за възвеличаването на Държавата.
Имало достатъчно данни да се предполага, че в центъра на галактиката е разположена огромна свръхмаса, вероятно от черна дупка. На Мирели-Лира се паднала честта да лети до нея за да я изследва. След няколко предварителни опита с автоматични сонди, тя трябвало да определи по експериментален път дали (както теорията предсказвала), подобна черна дупка би могла да се използва за пътешествие във времето. И по възможност, да се завърне към времето на стартиране.
— Защо постъпи така с мен? — питаше се тя. — Видях го само веднъж, преди да отлетя. Заяви ми, че не можел да търпи съжителството с мен в една вселена, ако не ме притежава. Но не това ми бе обещал в началото!
— Може би е сметнал, че ти е заплатил за четирите дни на екстаз. Трябваше да се хвърлиш в обятията му и да го молиш, да не те изпраща на пътешествието.
За миг Корбел се уплаши, че тя ще използва бастуна. Но после Мирели избухна в дрезгав смях. Имаше нещо миловидно в смеха й, преди лицето й отново да се сгърчи в маската на омразата. Сега наистина приличаше на смъртта, на Норна.
— Той ме изпрати в черната дупка. Видях краят на всичко.
— Аз също.
Не му повярва. По нейно настояване той описа, доколкото можеше, видяното — постепенното сплескване на сърцевината в равнината на диска, разтварянето на Огнения пръстен, накрая плоската равнина от неутроний, увенчана с множество по-малки черни дупки.
— Само се доближих до границите на ергосферата — обясни той. — Но и това ми стигна, за да се прибера бързо у дома. Ти наистина ли премина през сингуларната?