Отговорът й отне доста време.
— Не. Боях се. Когато настъпи историческият миг открих, че не дължа толкова много на Държавата. — По това време почти нищо не останало от предишното обучение. Заобиколила черната дупка, като използвала масата й за да промени обратно курса и се насочила към родната планета. Била на осемдесет, все още здрава и хубава (по нейни думи), благодарение на подмладителните процедури, които осигурявала корабната медицинска апаратура. Не след дълго наближила Първа надежда.
Корбел я прекъсна за да изясни някои неща. Нима през цялото време поддържала ускорение от една гравитационна единица? Да. По двайсет и една години път във всяка посока. Звездолетът й бил далеч по-усъвършенстван от „Дон Жуан“.
Първа надежда била колония около друга звезда, основана тъкмо когато Мирели-Лира поела на път. Надявала се там да не разполагат с информация за бягството й.
Но Първа надежда открила огън по нея. Това, което отпърво взела за информационен лазерен сигнал се оказал изстрел, предназначен да я унищожи.
Опитала отново. Следващата система наподобявала на Първа надежда — в нея имало планета с маса, близка до тази на Земята, подобен температурен диапазон, а редуцираната й атмосфера била засята още във времето, когато Държавата била съвсем млада. Мирели се надявала, че планетата е била колонизирана през изминалите седемдесет хиляди години, откакто напуснала Слънчевата система и надеждите й се оправдали. отново я подложили на огън и тя променила курса.
— Бях отчаяна, Корбел. Мислех си, че причината е в мен, в това, което направих. Смятах, че навсякъде е изпратена информация за мен. Изгубих надежда. Завърнах се в Слънчевата система за да умра.
Не след дълго разпознала близките до Слънцето звезди. Когато наближила никой не стрелял по нея. Но централното светило се разширявало към червен гигант, а Земята била изчезнала. По-объркана от когато и да било, тя се заела да изследва системата.
Познала Сатурн, Меркурий (покрит с белези от минни разкопки, точно както изглеждал по нейно време), а също и Венера (безжизнен свят — очевидно подложен на неуспешни опити за тераформиране). Уран се намирал на нова орбита между Сатурн и Юпитер, ако въобще това бил Уран. На Марс се виждала огромна по размери падина, може би от скорошен сблъсък с Деймос.
— Държавата наистина имаше планове да премести Деймос — обясни тя на Корбел. — Смяташе, че орбитата му е твърде близка. Вероятно нещо не е станало както трябва.
Земята обикаляла в орбита недалеч отвъд Марс.
— И как според теб са го направили? — попита Корбел.
— Нямам представа. Деймос трябваше да бъде преместен от взрив на термоядрени бомби в един централен кратер. Но едва ли биха опитали същото с някой обитаем свят.
— А кой би могъл да го стори?
— Така и не разбрах. Приземих се и незабавно бях задържана, заради моето престъпление — от децата.
— Деца ли?
— Да. Положението ми беше ужасно — рече тя, като се усмихваше отпаднало. — Дълбоко в себе си таях надежда, че дори ако бъда обвинена в измяна, ще мога да се възползвам отново от красотата си. Но какво значеше тя за децата?
— Какво всъщност е станало?
Земята била управлявана от деца, двайсет милиарда деца на възраст от единадесет години до един Бог знае колко.
— За всичко е виновен проектът „Вечно млад“. Държавата най-сетне открила разковничето на вечната младост. Родителите се погрижили да преустановят процеса на стареене при децата малко преди периода на… как беше думата за това? Когато при момичетата започва менструационния цикъл?
— Пубертет.
— Да, малко преди пубертета остаряването било прекратявано. Така децата можели да живеят почти вечно. Числото на популацията не растяло, защото Децата нямали деца. Методът се оказал далеч по-добър от неговия предшественик.
— Неговият предшественик? Тайната на безсмъртието? Разкажи ми за него!
В очите й блеснаха гневни пламъчета.
— Не можах да открия нищо! Научих само, че тайната е била запазена за отбран елит, за класата на диктаторите. Когато се върнах, вече беше забравена. Никой не искаше да говори за това. Дори моят адвокат.
— А какво се е случило със Слънчевата система? — попита той.
— Не ми казаха.
Той се засмя, но се сви, когато видя, че тя вдига бастуна. Значи Държавата не е позволила и на нея да си поиграе на турист.
Тя отпусна върха на бастуна.
— Нищо не ми казваха. Държаха се с мен така, сякаш дори нямам право да задавам въпроси. Малкото, което узнах, ми разкри моя адвокат, който изглеждаше като дванадесет годишно момче и категорично отказваше да ми съобщи действителната си възраст. Научиха за моето престъпление от корабния дневник. Осъдиха ме на… — другото остана непреведено.