— Я ме погледни!
Тя потрепери.
— Може да си на хиляда години, ако щеш и на десет хиляди години. Но знай едно — ако си такъв, какъвто казваш, за мен си безполезен. И аз ще те убия.
— Защо? — склонен беше да й повярва.
— Ние сме последните граждани на Държавата. Ние сме последните хора. Тези, които останаха, дори не могат да бъдат наречени такива. Ако си върнем младостта, ще можем да дадем живот на истински човеци. Но щом твърдиш, че не притежаваш подобни лекарства, тогава каква полза от теб? — гласът й потрепери. — Помисли малко. Твърде стар си, за да ти помогнат лекарствата. Аз съм различна. Върни ми здравето и аз ще намеря истинското безсмъртие, до което се бяха добрали членовете на диктаторския елит. Ти си слаб и болен. Можеш да си почиваш, докато аз търся.
— Добре — кимна той. Колко точно я беше нарекъл — Норна. За него сега тя беше едновременно живот и смърт. — Лекарствата ми са в кораба. Ще те отведа при платформата за приземяване. Трябва да се свържа с корабния компютър.
Тя кимна. Вдигна бастуна и той се разтрепери.
— Ако престъпиш думата си, ще се простиш с живота. Тогава, когато аз реша.
3
Корбел си позволи да се отпусне едва когато тя се скри зад масивния пулт на леглото. Една почти безшумна въздишка за да разсее стегналото го във възел напрежение… последвана от зловеща усмивка и сподавено възклицание. Поне сега имаше цел.
Беше дошъл на Земята за да умре. Но тази възможност бе за предпочитане.
Ръцете му бяха свободни. Седна, но тя му даде знак с бастуна да се облегне назад. Накара го да кръстоса китки и го завърза отново, преди да освободи краката му.
Рамката на огромния панорамен прозорец се беше разкривила, преди стъклото да се счупи. Краищата й стърчаха навън като извити остриета на кинжали. Корбел последва Мирели-Лира през разбития прозорец, във високата до колене трева навън.
Даде му знак да върви пред нея към сфероидната кола, подобна на онези, които бе видял в град Едно. Под ходилата му се разбягваха едри жужащи насекоми. Навън бе още по-горещо, но поне се долавяше слаб повей. Слънцето клонеше към хоризонта, огромно и червено и хвърляше дълги сенки. Един по-малък червеникав кръг в аленото небе, вероятно беше Юпитер.
Колата сякаш беше подпряна на върховете на тревата. Не се поклащаше, докато Корбел се настани в нея. Мирели-Лира му даде знак да се премести навътре (с бастуна, който беше едновременно анестетик и инструмент за мъчение, а може би и още нещо? — боеше се да попита) и се настани до него. Наведе се над пулта, замисли се, после набра някакъв код.
— Ще отидем за твоя скафандър — рече тя на механичния преводач в колана й.
Колата потегли гладко. Мирели-Лира се облегна назад — очевидно не се налагаше да управлява. Корбел знаеше, че не би могъл да използва колата. Не познаваше кодовете на къщите.
Колата се понесе надолу по хълма и навлезе в тясната долина, като непрестанно ускоряваше своя ход. Не след дълго се движеха с главозамайваща скорост. Корбел вкопчи пръсти в облицовката на предното табло и прокле, че не смее да затвори очи.
Тя го наблюдаваше внимателно.
— Не си ли се качвал на такава кола?
— Не — той пое дъх и се почувства малко по-добре. — Там, откъдето съм аз, нямаше такива неща.
Тя кимна. Кълбото в корема на Корбел постепенно се отпусна. Господ да му е на помощ, ако тя разбере, че е напуснал Слънчевата система преди нея. Трябваше да поддържа убеждението й, че идва от нейното бъдеще.
Но сигурно имаше най-различни научни постижения, за които не знаеше нищо, открития, които човечеството не би могло да забрави. Какво например? Вана, която се пригажда автоматично към изискванията на човешкото тяло? Трайно лечение на настинката? Вечно остър бръснач или средство, подтискащо растежа на брадата? Истинско облекчение от махмурлука?
Защо не четях повече научна фантастика? Ех, ако идвах от друга планета, щях да разполагам с известни предимства…
— Да ти призная, наистина мислех, че съм първият човек достигнал галактическото ядро — рече той. — Твоят полет го нямаше в архивите.
— На колко си години?
— Приблизително шестотин — отвърна предпазливо той. — Корабно време. По земното летоброене това е около… — да внимава какво говори. Разчиташе, че тя не знаеше много за предишния живот на Земята. — петстотин и тридесет. Ами ти?