Нищо не се случи. Вероятно „телефонната кабина“ в полицейския участък на град Четири беше излязла от строя.
Мирели-Лира пристъпи от съседната кабина, огледа се, присвила очи и стиснала злобно челюсти и го забеляза зад прозрачната врата.
Корбел започна да натиска трескаво бутоните пред него. В душата му се надигнаха отчаяние, ужас, мъка и желание да сложи край на живота си, а сетне в миг изчезнаха, заедно със светлината. Сред настъпилия мрак Корбел удари с рамо вратата и се затича без да вижда по…
… коридори… коридори с бледо-зелени стени и блестящо-бели тавани. Широки врати без дръжки, само малки златисти плочи, вероятно от електро-магнитни ключалки. Сви наляво, после надясно и отново наляво, опря в стена, спря и пое дъх. Умората попиваше в краката му като размекваща тъканите киселина.
Дали тя знаеше как да проследи неговото „позвъняване“? Нямаше престава. Отново побягна.
Зад голямата врата в края на коридора се появиха стълби. Начупения стъклен тунел на стълбището се спускаше надолу по протежението на цялата сграда. Корбел замря уплашено. Ако Мирели-Лира се появеше долу, щеше да го забележи на всяка цена!
Но после си спомни. Докато пътуваха с колата бяха минали покрай една сграда с подобна облицовка. Отвън тя беше като огледало.
Намираше се на третия етаж. Все още не знаеше къде е попаднал, но вероятно беше в някаква обществена сграда.
Както и да е. Докато се добере до тук, ако може да тича като него, старицата съвсем ще е издъхнала. Вероятно ще иска да слезе долу. И него го влечеше натам. Затова пое нагоре. Вратата на четвъртия етаж се спусна пред него, после изхвърча нагоре. Изкачи още един етаж, погледна назад и видя стъпки в праха.
Спря, затаи дъх и се ослуша.
Никакъв звук.
Пое обратно надолу по стълбите, като се стараеше да следва стъпките си. Стигна на четвъртия етаж и когато вратата се спусна, хвърли първо шлема, после скафандъра и накрая скочи сам през нея.
Освен няколко размазани стъпки не остави други следи. Ходилата му потъваха в мекия килим. Обърна се, заличи доколкото можа оставените следи, вдигна шлема и скафандъра и пое изтощено нататък.
Чувстваше, че не му достига въздух.
ПЕТА ГЛАВА
ОТКРАДНАТА МЛАДОСТ
1
Влачеше се по чистите, геометрични, пусти, звуко-изолирани коридори. Вратите отказваха да се спуснат пред него. На два пъти се опита да притисне диска към златистите плочи на ключалките. Само това му идваше на ум, но опитите завършваха безуспешно. Каквото и да беше това място, то бе затворено за Корбел, или по-точно за мъртвеца, чието тяло обитаваше сега.
Скафандърът бе станал твърде тежък. Къде, по дяволите, беше Пирса?
Корбел бе освободил Пирса от всички заповеди, минали и бъдещи. Корбел се бе заел да изследва, съвсем беззащитен, една чужда за него планета, изгубил бе връзка с кораба. Джейбии Корбел Модел II, изчезнал, вероятно мъртъв. Пирса сигурно вече заобикаля слънцето на път към най-близката звезда. Търси безценната си Държава.
Междузвездният лазерен лъч на Пирса би могъл да изгори старицата докато пресича улицата. Но компютърът на Корбел го бе изоставил… и при тази мисъл Корбел запрати ядно шлема на пода — не със силата, с която би желал, защото ръцете му все още бяха завързани.
Краката му се подгъваха.
Лъхна го познатата миризма на разложена плът и Корбел най-сетне забеляза отворена врата. В първия момент реши, че бравата е била разбита, но оказа се, че причината е друга — в златистата плоча бе прогорена малка дупчица.
Зад вратата цареше бъркотия, а миризмата се усилваше.
Помещението приличаше на операционна. Имаше нещо като операционна маса, над която бяха прикрепени различни сложни прибори, а също манипулаторна ръка със скалпел и пинсети.
Наоколо бяха разхвърляни изсъхнали кафяви скелети. Един от тях, съвсем оголен, лежеше сред купчина прах на масата. Други два бяха подпрени на стената. Униформите им бяха разкъсани и зацапани, но все пак в по-запазено състояние от скелетите вътре. По униформите се виждаха белези като от удари със сабя, които продължаваха и върху костите, сякаш хората са били посечени. Корбел забеляза, че тези скелети бяха с нормални човешки размери.
В задната стена имаше дупка, през която би могла да премине кола. Бомба?