Мирели-Лира едва ли щеше да хареса усмивката му, ако го беше видяла в този момент.
Две пресечени точки, преобърнато „S“, легнал настрана пясъчен часовник, завъртяно pi. Коридорите изчезнаха. Сред мрака той блъсна вратата на кабината и попадна в мрак. В лицето го шибна топъл и влажен вятър и почти мигновено той съзря мъглива светлина — тъничък, розово-червен полумесец, обърнал рогата си надолу — към хоризонта.
Спря, докато очите му привикнат с тъмното. Светът около него постепенно придоби форма.
Стоеше на плосък покрив, загледан в слънчевото затъмнение. Сигурно подобно явление бе често срещано в тези времена, когато Юпитер и Слънцето закриваха голяма част от небосвода. Както и да е, гледката на обагрения в червено полупръстен, който се отразяваше в морската шир, бе доста красива. Жалко, че нямаше време да й се любува.
Мирели-Лира всеки миг щеше да открие скафандъра.
Отпред имаше стълби. Щеше да е по-уверен, ако знаеше колко е висока сградата, но нямаше такава възможност. Наложи се да слезе до входа, за да се увери, че е попаднал в сградата, където се намираше кабинета на Мирели-Лира. Изгуби няколко скъпоценни минути за да си поеме дъх, сетне изкачи обратно трите етажа. Следващият въпрос: дали Норна бе забелязала изпуснатото на прага копче?
Шестата врата в коридора беше леко открехната, заклещена от падналото копче. Подпря я с рамо, вратата поддаде бавно и той нахлу вътре.
Няма съмнение, че са бълвали тези кабинети като пуканки, помисли си той. Дали е свързан с взривената спалня? Беше заложил живота си на тази възможност. Дръпна вратата на „телефонната кабина“ и погледна циферблата.
Пет копчета? Натисна най-горното.
Зад стъклената врата се виждаха пясъчни дюни, които се спускаха надолу към ослепителната синева. Намираше се в някоя от крайбрежните кабини. Натисна второто копче.
Обратно в кабинета — забоде пръст в третото.
В червеникавия мрак забеляза триъгълна карта на пода, изпъкнали навън стени и таван. Една тъмна сянка се беше сгушила точно там, където смяташе да стъпи, тя вдигна бледото си лице и завъртя тревожно глава.
— Ейииияааа! — извика той.
— Мяу?
Натисна четвъртия бутон. Изненаданата котка изчезна.
Вана, пълна с вода, душ… Представи си гореща баня, покой и безгрижен сън. По дяволите всичко. Интересно, дали старицата би свила своето гнезденце с нулево време в близост до турска баня? Защо не? Все пак, натисна и най-долното копче, за да види къде ще го отведе.
Сънят отново го обори. Коленете му се подгъваха. Мускулите и костите му сякаш се топяха. Но все пак успя да отвори очи. Вляво камина и чаши. Дълга маса, увиснала над пода, няколко летящи кресла. В далечния край качулатата Норна, протегнала към него своя сребрист бастун. Зад гърба й парчета от разбития панорамен прозорец и вързоп от кабели, които изчезваха зад парапета.
Той мушна с пръст две поредни копчета и ритна вратата.
2
Опитваше се да си припомни нещо. Въпросът не търпеше отлагане.
… да видим сега, натиснах копчето на интеркома, после блъснах вратата, след това не помня. Или пък не беше така? Интеркома, вратата, мрак. Не можех да чакам… не биваше да чакам повече… май никога досега не съм действал с такава бързина.
Натиск в глезените. Завъртя се, опря се на лакът и вдигна глава. Вратата на „телефонната кабина“ подпираше глезените му, опитвайки се да се вдигне догоре. Отвъд нея, голямото червено слънце бе станало почти кръгло, само една мъничка част в края липсваше, отхапана от гигантския Юпитер. Съвсем близо, в пространството над килима, беше увиснало едно бюро.
Усмихна се и затвори очи.
Изминаха секунди, или може би минути, преди да се размърда отново. Слънцето все още бе отрязано от Юпитер. Изправи се на прага на вратата и се огледа за нещо, с което да я подпре.
Измъкнал се бе на косъм. Почти беше изгубил съзнание, под въздействие на сребристия бастун, когато съумя да удари две копчета, които да го отведат в кабинета, още едно за да отвори вратата, а сетне я бе запречил с краката си. До тук добре, но…
Без съмнение Норна бе твърдо решена да опази своята машина за нулево време и запасът от лекарства. Не беше виждал тази вълшебна машина, нито пък имаше представа как би могла да изглежда, но за какво иначе щяха да са кабелите? Машината сигурно беше там, а Мирели-Лира вече знаеше, че той е хвърлил око на лекарствата й. Вероятно се е досетила, че по някакъв начин е блокирал вратата.
Не биваше в никакъв случай да й позволява да се затвори. Секунда след това Норна щеше да се появи тук.
Корбел усети, че го завладява паника. Успял бе да й затвори пътя към цялата система от „телефонни кабини“, лишавайки я от достъп до кабинета. Не можеше да се появи тук чрез телепортация. Не би могла да дойде и с колата, та нали я бяха оставили долу, пред входа. Значи… най-краткия й път към него беше през кабините на брега. Ако изтича до някоя съседна кабина, от там би могла да набере кода на тази сграда. Нищо чудно Норна вече да е на покрива. А той дори не бе открил начин да блокира вратата!