Смъкна комбинезона и го натика в процепа. В първия миг му стана хладно, но почти веднага потта изсъхна върху кожата му. Беше съвсем гол, а когато погледна надолу, установи, че нямаше и с какво да се гордее. Но кой би могъл да го види, освен Мирели-Лира? Старицата сигурно не беше в по-добра форма.
Всичко, което притежаваше беше едно сгърчено от старост тяло (откраднато) и мъничък пластмасов диск (също откраднат). Отнесе ги три етажа по-надолу и вън от сградата.
Колата го чакаше, където я бяха оставили.
Не искаше да запали. Потърси ключовете, или процепа за ключове. Ако Норна ги бе взела със себе си, чакаше го дълга разходка. Най-сетне откри процепа, беше пуст и тъкмо понечи да изругае, когато забеляза с формата…
Тъничкият диск пасваше точно в него.
Може би колите са били обществени таксита. В това имаше логика. В такъв случай, ако кодовата система в колата отговаря на тази в кабините, не му остава нищо друго, освен да набере кода на полицейското управление. И да се сдобие с оръжие!
В мига, когато посегна към пулта, ръцете му започнаха да треперят. Мускулите му се сгърчиха, последваха болезнени конвулсии. От устата му се разнесоха странни звуци. Обладан от ярост и отчаяние, Корбел осъзна, че трупът на хищника най-накрая го бе предал, че той умира и моментът е абсолютно неподходящ, НЕПОДХОДЯЩ!
Моля те, не сега! Поне да свърши битката…
Сключи ръце и протегна пръсти към пулта. Натисна податливото стъкло, опита отново, не уцели, блъсна с юмрук, удари повторно, после се отказа. Вратните му мускули се свиха на върви, извивайки главата му назад, тялото му се гърчеше в агония и тогава забеляза носещата се право към него иззад ъгъла кола — като ракета към целта.
Конвулсиите се засилваха. Блъсна пулта отчаяно, отново и отново и… изгуби представа за времето. Когато накрая колата полетя напред, той се предаде на конвулсиите.
Душевна агония. Безсъзнание. Отново конвулсии. Не е лошо да състави списък на онова, което сребърният бастун не е в състояние да причини.
Не може например да спре сфероидната кола. Конвулсиите постепенно намаляха. Не след дълго можеше да завърта глава. Мирели-Лира беше далеч назад, извън колата и продължаваше да държи бастуна насочен към него.
Опита се да се отпусне. Различни мускули се свиваха, потрепваха и се отпускаха в ръцете, гърба, клепачите и врата му. Не за пръв път преживяваше последиците от въздействието на сребристия бастун. Чувстваше, че е твърде стар за подобни изпитания. А и нямаше никакво желание да си играе на стражари и апаши сред лабиринт от разрушени сгради и то с една въоръжена, побъркана старица зад него.
— Хайде, успокой се — прошепна си той. — Всичко свърши. Освен ако… — Освен ако колата на Мирели-Лира не беше снабдена с устройство за проследяване. Или бастуна й.
Все пак, щеше да стигне преди нея. Разполагаше с не повече от минута за да открие оръжие. После да намери кабина, да набере случаен номер и да продължи да бяга.
Чакай, чакай. Кабините не работеха. Вече беше правил опит да набере кода на полицейския участък.
Колата се наклони, влезе в остър завой и пое по една от централните улици. Корбел погледна назад, опрял брадичка на прозореца. Така беше по-добре, отколкото да се взира в бясно приближаващия се пейзаж. Далеч напред синееше океанската повърхност.
Колата пресече пенливия прибой, оставяйки го зад себе си и навлезе в морето със скорост около деветдесет мили в час.
3
Гласът на Корбел беше дрезгав, като далечен вопъл и това хич не му се нравеше.
— Добре, Корбел! Печелиш. Ако твоите лекарства бяха по-добри от моите, едва ли щеше да се опитваш да ги откраднеш. А сега, да поговорим!
Корбел скоро се отказа да тършува. Надявал се бе, че Мирели-Лира си е оставила малък хранителен запас в колата. Но вече бе претърсил страничното отделение, под седалката и — къде другаде? Да разпори тапицерията?
Корбел беше гладен.
— Връзката се включва с копчето в далечния край на пулта. Достатъчно е да го натиснеш. Корбел?
Да, да. А след това ти ще ме проследиш и… Но Корбел се бореше с изкушението. Би могъл да я попита за храната.
Колата се носеше над вълните към целта, която идиотският й механичен мозък бе разчел в случайната комбинация, натисната от Корбел. Зад тъмното стъкло на кабината Слънцето и Юпитер бавно се разделяха на хоризонта. Слънцето се спускаше, а долния му край постепенно се сплескваше.