— Почти нищо. Само че го е имало.
— Нищо, разкажи. Трябва да знам дори за задънените улици, за да не повтарям грешките ти.
4
Когато се спуснала с космическия си кораб, децата вече я очаквали. Първото й предположение било, че са краен резултат от някакъв генетичен проект на Държавата. Горда осанка, самоуверени, гъвкави, те били надарени с мъдростта на препатили хора, която тя взела за свръхнормална интелигентност. Едва по-късно осъзнала, че са се сдобили с нея благодарение на хилядолетния си жизнен опит.
Никога досега не била виждала подобни създания.
Нито пък те като нея.
Имало и възрастни в този свят, но те били от друга раса. Не срещнала нито един от тях, но научила, че са не повече от няколко хиляди — все членове на диктаторския елит, възползвали се от елексира на безсмъртието. Живеели отделно от милиардите деца.
Децата. Момчета и Момичета, заедно, обединени. В началото това не й се сторило странно. Но по-късно си спомнила.
Децата я осъдили за предателство, според техните закони. Останала с впечатлението, че процесът бил по-скоро фарс, за тяхно собствено забавление. Или пък израз на параноя. Били педантични, не й се надсмивали, стараели се да се придържат към правни процедури от преди седемдесет хиляди години. От своя страна Мирели-Лира гледала да се държи достойно и не пропусна да го подчертае пред Корбел.
Осъдили я на заточение в килията с нулево време.
— Да си чувала нещо за междузвездни колонии?
— Не, нищо.
— Това обяснява нещата. Вероятно са се откъснали от Държавата много преди ти да се приземиш. Сигурно по тази причина са стреляли по теб. Не защото си престъпничката Мирели-Лира, а тъй като произхождаш от Земята.
Настъпи тишина. А сетне:
— Досега не можех да намеря обяснение. Да не искаш да кажеш, че Държавата се е разпаднала?
— Ами да. Вярно, станало е за ужасно продължителен период от време. Държавата е била като империя на водния монопол — Корбел говореше по-скоро на себе си. — Подобна социална структура може да просъществуват вечно, освен ако не се яви външна сила, която да я разруши. Но вън от Държавата не е съществувала подобна сила. Крахът е дошъл едва когато Държавата сама е създала своите варвари.
Мирели-Лира отвърна колебливо:
— Говориш така, сякаш си виждал немалко видове Държави.
— Аз идвам от време преди Държавата. Опитвах се да ти обясня, че съм бил мъртволед, замразен мъртвец. Размразиха ме когато Държавата бе навършила близо сто години и… създадоха Джеръм Корбел от един осъден рецидивист.
— О! — настъпи пауза. — В такъв случай, може би знаеш повече от мен. Как е възможно Държавата да се е разпаднала?
— Ето как. Първо Държавата е завладяла Слънчевата система. После, много по-късно, са се появили нейни копия край всяка една от близките звезди и всички те били подчинени на най-могъщата Държава, основана на Земята. След това… е, тук може само да се предполага какво е последвало. Но, струва ми се, причината е била в детското безсмъртие.
Не помниш ли с какъв ентусиазъм ми разказваше за предимствата на безсмъртието при децата? Добре, съгласен съм. Но я си представи, че останалите Държави са отказали да го приемат. Помисли си, колко различна ще е Държавата под управлението на Децата. Та значи, останалите Държави са заявили, че те са истинските представители на първоначалната Държава. Така Държавата в Слънчевата система е била обявена за еретична, а гражданите й — за неверници.
— И до какво е довело това? Престанали са да си говорят, може би?
Корбел се разсмя.
— Сигурно. Само че след началото на войната. След като двете страни направили всичко възможно да се унищожат. И се провалили. Сигурен съм, че така е станало. Неминуемо е.
— Защо?
— Просто така.
— Щом казваш, — додаде тя бавно, — тогава, какво е станало с…
— Кое?
— Когато ме освободиха от нулевото време, на Земята имаше повече от една Държава. Може би и това е било неминуемо. Чакай, ще ти разкажа.
Децата отвели Мирели-Лира на върха на една сребърна пирамида. Из въздуха наоколо се носели странни устройства от сребро и пластмаса — триизмерни телевизионни предаватели и оръжия, които поразявали ума и волята. Изключили пирамидата и огледалните й стени се превърнали в черно желязо. Вкарали я в кабината на асансьор и я спуснали долу.
Така се присъединила към обезверената сган. Някои от тях се опитвали да я заговорят на непознати езици. Асансьорът се издигнал и… се спуснал с поредния затворник.
Никой не говорел нейния език.
Кабината непрестанно се издигала и спускала, докарвала затворници и се връщала нагоре празна. Дрехите на обкръжаващите я се отличавали с неповторимо разнообразие. Никой не им давал храна.