Скоро разбрала причината: никой не живеел достатъчно дълго тук, за да огладнее.
Дванадесетият, който се спуснал, не бил затворник. Над главите им увиснало Момиче, приблизително единадесет годишно. Около нея се носели миниатюрни апарати. Един от тях приличал на сребърна пръчица, поставена в широка подложка. Пръчката се въртяла във всички посоки като хрътка, която няма търпение да я освободят. Момичето било съвсем голо и тялото й било покрито с чудати татуировки, а от раменете й се спускали прозрачни криле на пеперуда.
— Мирели-Лира Зиилашистар тук ли е? — извикала тя със звънлив глас и странен акцент.
И така, Мирели-Лира се завърнала в нормалния свят след не повече от четвърт час, прекаран в субективното време.
Приютили я половин дузина деца, всички Момичета. Чос, Момичето, което дошло за нея, било в известен смисъл водач на групата. Социалната им структура била сложна.
Душите им не били детски. Вървели като Господари на Света. Механичният преводач, с който я снабдили, предавал не само думи, но и емоционални послания. Спектърът на чувствата обхващал предимно страх, омраза и тревога. Това не били малки момиченца, а безсмъртни и неуязвими Момичета. Към нея се отнасяли със смесица от грубост и нежност и с времето Мирели-Лира се научила да им се подчинява.
Научили я да борави със сребърната пръчица… разновидност, на сребърния бастун, който започнала да носи по-късно. Никога не се разделяла с механичния преводач, закрепен на колана й. Момичетата настоявали да го носи дори след като изучила езика им. Смятали я за необичайно грозна.
В началото се дразнела, че гледат на нея като на низше същество. Но с времето променила отношението си. Осъзнала, че я имат за домашен питомец, склонен да прави бели.
Често се забавлявали, като гледали театрални представления, изпълнявани от други групи деца. На някои присъствали. Други били излъчвани като триизмерни илюзии, нещо като холовизионни изображения, но далеч по-всеобхватни. Веднъж, часове наред се носели из космическото пространство и Мирели-Лира останала изненадана от мрачното внимание, с което Момичетата на Чос наблюдавали скучната гледка, напомняща планетариум. Далеч по-късно, по време на едно гласуване, разбрала причините за тяхната съсредоточеност.
Но повечето представления търсели само слава и престиж. Някои от летящите наоколо механизми се оказали камери и емоционални сензори. Мирели-Лира също била своеобразно представление. Благодарение на нея, престижът на групата на Чос бил необичайно висок.
Ала въпреки мощното действие на лекарствата, тялото на Мирели-Лира продължавало да старее. Настъпилата менопауза нанесла нов удар върху самочувствието й. Само едно нещо продължавало да я крепи. Надеждата да открие елексира на диктаторите.
В началото се радвала на новопридобитата способност да разговаря с Момичетата. Но не след дълго осъзнала, че говори само тя. Трябвало да отговаря подробно на всички въпроси, които й задавали. Ако разказът й не бил достатъчно пълен, Момичетата се сърдели.
Веднъж издебнала Чос, когато била предразположена.
— Чос ми каза, че диктаторите сами се грижели за здравето си — продължи Мирели-Лира. — Диктаторите били под управлението на Момчетата, които ги използвали за представления и поставяли в храната им препарати, които не им позволявали да раждат деца. Струва ми се, Чос изпитваше известна ревност към Момчетата, задето не им позволяваха да си поиграят с диктаторите. Трудно ми е да определя — продължи объркано тя. — Тези Момичета бяха доста по-възрастни от мен. По-скоро приличаха на аристократи-декаденти, отколкото на деца.
— Доколкото разбрах, Момичетата и Момчетата са живеели разделени.
— Така е и това още повече ме объркваше. Разбираш ли, Момчетата и Момичетата нямаха сексуални връзки, които да ги привързват един към друг. Всъщност, те се бяха обособили в две отделни Държави, всяка със своя територия и закони. Сигурно от дълго време са били разделени. Чос ми каза, че Момичетата властвали над небето, а Момчетата господствали над диктаторите. Трябваше да намеря начин да попадна при Момчетата, за да открия тайната на елексира.
— Момичетата са властвали в небесата? — Това звучеше някак странно, но все пак…
— Така каза Чос. Склонна съм да й вярвам, Корбел. Гледах ги, докато гласуваха да не преместват Земята! Всички бяхме участници в едно астрономическо светлинно представление, последваха дълги часове на обсъждане и накрая гласуваха!
Но аз се вълнувах единствено от елексира на диктаторите. Чос обеща да узнае каквото може от Момчетата. Те ме ценяха, Корбел. Трупаха престиж от моите разкази и представленията, в които ме показваха — преводачът не беше в състояние да прикрие гнева в гласа й, докато Мирели-Лира си припомняше тези унизителни мигове. — Непрестанно се забавляваха с моето незнание. И други Момичета последваха примера на Чос и съживиха затворници. Изминаха доста години преди да осъзная, че Чос не възнамерява да направи нищо за мен. Трябваше сама да се добера до Момчетата.