— А имат ли представа какво е станало с цивилизацията?
— Ти сам го каза. На Земята са възникнали две отделни Държави. И те са се вкопчили в битка.
— Възможно е да е така.
За Корбел, идеята за война между половете винаги бе звучала глупаво. Като се почне едно флиртуване с врага, ха-ха. Но ако сексът вече не ги свързваше?
— Момчетата не знаят нищо — повтори тя. — Може би елексира на диктаторите никога не е бил пренасян на южния континент?
— Мислиш едностранчиво. Ако наистина е съществувал, имало го е във всеки град на света. Просто са го използвали докрай. А останалото се е развалило.
— Една година, Корбел.
Защо пък да не опита…
— Имам друго предложение. Защо не ми позволиш да използвам твоите лекарства? Ще мога да пътувам по-бързо, ако отново съм млад и здрав.
Още една дълга пауза.
— Да, в това има известна логика.
— Мислех, че ще откажеш. — Сега или никога! Но… — Не, отказвам се. Не мога да рискувам. Боя се от теб. По-добре да се възползвам от годината.
Тя изкрещя нещо непреводимо. Приемникът угасна.
Една година, помисли си той. След една година ще бъда заровен толкова дълбоко, че тя никога не ще ме открие.
ШЕСТА ГЛАВА
МЛАДИТЕ БОГОВЕ
1
По здрач Корбел наближи антарктическия бряг. Слънцето се скри, оставяйки мътно-червено сияние на северния хоризонт и ярък кръг, който очертаваше нощната страна на Юпитер. На изток и на запад едва се различаваха мъничките юпитерови луни. Точно пред него тъмният бряг беше обрасъл с гъста гора.
Носеше се право към дърветата, които се простираха в двете посоки.
След няколко минути гладкият полет се превърна в хаотично брауново движение, а колата продължи да лети на зиг-заг сред дърветата почти без да намалява скорост. Корбел сграбчи ръкохватките за да не се блъсне в прозореца. Не смееше да затвори очи. Въпреки ужасните преживявания по време на преследването в град Четири, все още не беше изчерпал способността да се бои.
Вековните дървета си пробиваха път нагоре през гъста мрежа от растения — лиани, ниски храсти, великански гъби. Тук всичко се хранеше от съседите си. Две огромни птици размахаха уплашено криле пред колата. Прозрачната сфера литна нагоре, но корема й одраска клоните на дърветата.
Гората постепенно се разреди… и сред храстите се показаха постройки. Очевидно навлизаха в Сараш-Зилиш. Уличната настилка бе напукана от трева, тук-там растяха и жилави храсталаци. Намираше се в град Три — ако наистина беше попаднал в антарктическия източник на енергопотребление, който бе забелязал Пирса от орбита.
Колата забави скорост. Слава Богу. Корпусът й одраска храсталаците, спря над една открита площ и се спусна плавно. Корбел излезе на влажната трева. Протегна се и се огледа.
Беше тъмно и в далечината едва се различаваха руините на стената от шестоъгълни плоскости — там където се бе издигал куполът. Корбел не забеляза и следа от огромния черен куб, — станцията на подземната железница — която маркираше центъра на всички градове, които бе посетил досега. Колата беше спряла пред сградата, в която вероятно се бе помещавал щабът на Световната полиция: фасадата бе изпъстрена с многобройни балкони и тъмни стъкла. Последният етаж беше като решето от тъмни тунели, откъдето вероятно са излитали полицейските коли.
Вътре със сигурност щеше да намери оръжия…
Но в парка може би имаше храна, а Корбел усещаше, че всеки миг ще припадне от глад. Той се върна неохотно в колата и набра комбинацията от знаци, която му бе дала Мирели-Лира.
Подобно на гората отвъд рамките на града, паркът също се бе разпрострял върху околните улици. Колата замря над масивно кълбо от сплетени растения. Корбел скочи навън и се озова до колене в жилави корени. Клоните го дърпаха назад сякаш бе стъпил в змийско гнездо. Не без усилие продължи напред.
Пред него се изпречи стена, два пъти по-висока от човешки бой. Корбел предположи, че подобно на айсберг, останалата част от стената е била скрита под гъстата плетеница от растения. Още няколко крачки и се озова в самия парк.
Всъщност, на пръв поглед разлика нямаше. Беше си все така тъмно, сякаш го е погълнал кит. Бледата светлина от хоризонта на Юпитер не можеше да пробие клоните на дърветата. Корбел съжали, че няма фенерче, или факла. Не разполагаше дори с кибрит. Корбел Модел II, с гол задник насред дивата пустош, едва ли щеше да излезе на лов през тази нощ.
Но плодове… ето там имаше нещо, което приличаше на плодно дърво. Корбел застана отдолу и опипа с ръка клоните. Пръстите му опряха в нещо кръгло.