Плодът беше с размерите на праскова, или малко по-голям, с плътна грапава кора. Захапа го и се опита да разкъса кората със зъби. Под нея се криеше мека плът с дъх на авокадо и далеч по-приятен вкус.
Погълна го на две хапки. Захвърли кората и сърцевината и опипа клона за още плодове.
Гъвкаво, покрито с козина и странно познато змиевидно тяло се уви около врата му.
Корбел вкопчи пръсти в него. Остри зъби се впиха във врата и рамото му. От болка му призля. Ръката му се плъзна нагоре по косматото тяло и опря в някакво разширение… главата. Сграбчи я и я завъртя. Зъбите се разтвориха, змиевидното тяло отпусна хватката си и миг по-късно се уви около ръката му. На бледата звездна светлина му се мярна мъничко озъбено лице. Котешка опашка. Малкото чудовище можеше лесно да му издере очите или да прехапе югуларната вена. Отново се опита да забие зъби в него. Никак ме му се искаше да го убива…
Блъсна главата на косматото същество в основата на клона и то охлаби хватката си. Корбел замахна като опитен бейзболист и запрати косматата топка в далечината. Тя тупна, сгърчи се на земята, вдигна глава и го загледа. Изглежда реши, че е твърде голям за нея, защото побърза да се отдалечи.
Раната от ухапването го болеше, но за щастие не кървеше силно. Корбел изпроводи котката с няколко цветисти проклятия. Намери още два плода и ги изяде. Засега добре. Върна се в колата, заключи се вътре и заспа.
ПЪРВИЯТ ДЕН
Корбел закуси с няколко дребни, напомнящи на ябълки плодове. Котешката опашка беше изчезнала. Докато ядеше, седеше неподвижно и беше възнаграден за това. Наблизо се появиха чифт катерички (на такива приличаха и се движеха с неимоверна бързина), огледаха се и изчезнаха. От гората изтича птица, спря недалеч от него — на височина стигаше до рамото му и бе облечена в есенната одежда на голяма патица — изкряка ужасено и побягна.
Въоръжи се с масивен клон, удебелен в единия край. Повече работа щеше да му свърши някое мачете, но при дадените обстоятелства налагаше се да се задоволи с тоягата. След това пое на разузнавателна обиколка.
Паркът беше като градината на земните радости. Откри плодни дръвчета, лешници и орехи, едри колкото свит юмрук, и други странни плодове, чийто вкус реши да опита по-късно. Ананасови дървета и кокосови палми се бореха за пространство. Бобени низове обгръщаха като лиани стеблата на дърветата. Корбел издърпа напосоки няколко непознати растения и откри заровени в земята корени, напомнящи за своите далечни предци — картофите и морковите. Милиони години тези растения се бяха адаптирали към по-слабата светлина и двайсет годишния антарктически ден. Нищо чудно, че изглеждаха толкова странно. Вероятно бяха пригодни за храна, стига да можеше да ги сготви. Но първо да запали огън. Или да намери.
Приземният етаж на Полицейския щаб беше чист и празен. Корбел не откри никакви мъртви тела, облечени в разкъсани униформи, нито захвърлени оръжия. Нямаше ги дори познатите летящи бюра. Беше се надявал поне да си намери подходящи дрехи.
Изпробва асансьора. Работеше.
След неколкочасово обикаляне установи, че двайсет етажната сграда е съвършено опразнена, от пустеещите хангари в гаража на покрива, до великолепно декорираните килии на седмия етаж и многобройните кабинети. Не беше останал и един предмет, който да напомня за предишния живот на сградата.
Но асансьорите работеха. И той продължи да търси.
На местата, където са били разположени бюрата, откри отвори за боклук. Проследи ги до главния контейнер, но и той се оказа празен. Наблизо се въргаляха няколко метални кошчета. Взе едно от тях и го отнесе в колата. Поне като съд за готвене щеше да свърши работа. Сега, ако можеше да открие чиста вода и… огън.
Не за първи път влизаше в просторната зала на десетия етаж. По края бяха монтирани широки плотове, имаше и неголяма маса в средата. В основата й забеляза вратички. Дръпна една от вратичките. Под нея имаше нещо като пулт с копчета и ръчки. Зае се да върти напосоки ръчките, изпълнен с надежда, че е открил кухненската печка. Може би помещението е било предназначено за приготвяне на храна.
Слезе при колата и се върна с куп изсъхнала трева и тоягата.
Повечето от кухненските прибори бяха повредени. Плътна и солидна врата очевидно затваряше хладилното помещение. Някои от плоскостите върху масата изглежда бяха плочи на печки, но не се затопляха. Ала една малка стъклена вратичка в ъгъла се оказа нагорещена. Фурна? Корбел напъха тревата вътре и зачака… чакаше… и чакаше, а тревата се обви в млечнобял дим… продължи да пуши… и внезапно пламна. Корбел дръпна вратичката и пъхна дебелия край на тоягата в горящата трева. Когато тревата най-сетне изгасна, краят на тоягата беше започнал да пуши. Корбел откъсна един метален лист от отдушника и се зае да маха с него, докато дървото се разгори.