Е, така или иначе, беше се събудил. Стана и се разкърши, докато сковаността го напусна. Закуси с плодове — какво друго? Може би трябваше да намери някое гнездо с яйца.
Огънят все още тлееше. Огради го с камъни, после отиде да събере съчки. Ех, да имаше брадва. Малките клони горяха твърде бързо, а големите се носеха трудно. Не след дълго обра всички подходящи клони от близката околност. Почти цялата сутрин прекара в събиране на сухи дърва за огъня.
Това, от което наистина имаше нужда, беше къс сочно месо. Ако съумееше да открие някой прав и твърд клон, може би щеше да успее да си направи от него копие. Но как да издяла острието? Острие — ето какво му трябваше. Дори само заради него си заслужаваше да поеме на експедиция към Сараш-Зилиш.
Комбинацията от четири пресечени точки отведе колата в болницата на Сараш-Зилиш. Корбел я позна почти незабавно. По нищо не се отличаваше от болничната сграда в град Четири.
Изглежда цивилизацията бе станала съвсем стереотипна, преди да рухне. Корбел на шега си представи някакво глобално бедствие, при което едновременно са загинали всички архитекти на Земята. Оцелялата част от човечеството е била принудена да копира създадените вече сгради, детайл по детайл. Не, в това нямаше никаква логика. Реши да потърси друга причина за ширещото се по цялата планета еднообразие.
Вътрешността на сградата му напомни за кошмарната нощна надпревара с Мирели-Лира. Чисти коридори, врати без дръжки, меки килими… Единствената разлика беше в липсата на шахта. Централната зала беше на две нива, стените й бяха покрити с лавици, по които бяха подредени компютри — вероятно за диагностични изследвания. Нямаше и следа от масивната врата пред шахтата, нито от „телефонни кабини“. Никакви предпазни мерки срещу нежелани гости. Никакви мумифицирани нападатели.
Ако Мирели-Лира не го беше лъгала в разказа си, тогава в този град са управлявали Момчетата. Малко вероятно е Момчетата да са проявявали какъвто и да било интерес към елексира на безсмъртието. Само диктаторите — възрастните — биха се нуждаели от него.
Ритна една от заключените врати и тя се отвори. Зад нея бе разположена операционната — две плоски маси с колани, а над тях манипулаторна ръка с монтирани в нея скалпел, аспирационна помпа, игли и клампи. Металът носеше белезите на изминалото време.
Корбел впери поглед в манипулаторната ръка. Покатери се на масата, изправи се и дръпна ръката надолу. Изви я встрани и увисна с цялата си тежест на нея. Ръката се залюля, сетне се пречупи в средата и той се стовари на пода, стиснал далечния й край.
Корбел ловецът напусна сградата на болницата, стиснал дълго метално копие, завършващо с остър скалпел.
Дъждът го застигна по обратния път. Изтича при огнището, увери се че въглените не са загаснали, после приседна и зачака дъждът да спре. Водата в кошчето достигаше няколко сантиметра дълбочина.
Убиваше си времето, като се опитваше да се избръсне със скалпела от манипулаторната ръка — която се оказа прекалено тежка за целта — когато ненадейно зърна гигантската пуйка. Надничаше зад близкото орехово дърво, имаше мокър и нещастен вид. Корбел замръзна. Пуйката не го беше видяла. Зачуди се, дали ще успее да се прокрадне незабелязано до нея. Съмняваше се.
Изправи се на пръсти, стиснал копието с две ръце.
После се втурна напред. Птицата се огледа, изкряка тревожно, завъртя опашка и побягна. Корбел замахна с копието и я промуши в крака. Птицата спря и посегна с клюн към мястото, където я бе ударил. Корбел нанесе нов удар в шията и почувства сътресението от удара.
Птицата изпадна в паника. Завтече се несръчно в кръг, а Корбел се втурна по дире й. Успя да нанесе още два удара в шията, но после трябваше да спре за да си поеме дъх, а кръвта блъскаше в слепоочията му. Шията на едрата птица беше окъпана в кръв. Все още не беше забавила своя бяг, но се носеше напосоки, очевидно заслепена от паника.
Корбел я остави да се отдалечи от него, събра сили, и отново се затича след нея. Почти беше готов да нанесе последния удар, когато внезапно птицата се извърна и се насочи право към него. Корбел замахна, докато отскачаше уплашено назад и птицата, по-скоро по случайност, беше обезглавена. Прегази го и продължи да тича.
Проследи я докато се стовари на земята.
Скуба перата докато го заболяха ръцете, почина си и продължи. Накрая я изкорми, почисти я и я помъкна към огъня.
За скара му послужи металната вратичка. На нея изпече черния дроб и го изяде, докато печеше птицата на части.