Месо! Колко хубаво бе да усеща вкуса му в устата си. Разполагаше с огромни запаси. Изпекъл бе и двата бута, можеше да ги изяде на закуска. Останалото щеше да свари на супа в кошчето, заедно с корените.
2
На североизток небето посивяваше, но на северозапад беше черно и в мрака грееше една единствена звезда. Корбел я наблюдаваше вече няколко нощи подред. Звездата не блещукаше нито се преместваше спрямо останалите звезди в небето. Следователно беше планета, масивно слабо осветено космическо тяло, вероятно онзи свят, чиято коса орбита бе объркала представите на Пирса.
Но сега планетата проблясваше и беше значително по-ярка. Корбел премигна. Може би си въобразяваше? Ето че звездата започна да избледнява в зараждащата се зора… и Корбел притвори очи. Не искаше да се събужда. Пък и нямаше никакъв смисъл да става рано. Не беше гладен и се чувстваше съвсем удобно.
През изминалите двадесет дни беше научил много за празния град, но имаше и загадъчни неща, които все още предстоеше да разкрие. Оборудва своя лагер с всички възможни удобства. Разполагаше с огнище, съд за готвене и колата като последно убежище. Имаше инструменти — с помощта на скалпела бе издялал дори прибори за хранене. От дрехи не се нуждаеше. Вече два дни се учеше да хвърля камъни и като награда бе оцелил една малка катеричка. Вчера уби поредната гигантска пуйка, третата по ред.
Имаше с какво да се похвали.
Обзет от неясна тревога, той се намести в леглото.
Корбел архитектът и Корбел междузвездният изследовател бяха починали отдавна. Обзет от гордост и самолюбие се бе нарекъл голия дивак, но не беше и такъв. Защото дивакът бе обвързан с дълг към своето племе, както и племето към него. Имаше своите легенди, песни, танци, правила на поведение, позволени и забранени жени, място, където да остарее… а Корбел бе съвсем сам. Дори огъня бе създал с помощта на една свърхмодерна фурна. Имаше с какво да се храни — почти всичко, до което се докосваше, ставаше за ядене.
Ама и парка си го биваше. В началото сигурно е представлявал просторна и плодородна плантация. Ферма, обкръжена от град. Най-странното бе, че котешките опашки, макар и декоративни, бяха оцелели. Въпреки хищниците.
Обречени градове. Мирели-Лира му бе разказала, че тук, в земите далеч от владенията на Момичетата, Момчетата били издигнали своите градове, покрити с куполи. Нищо чудно, че Сараш-Зилиш е опустял — бил е създаден да издържа на студ и мразовит вятър, а не на непоносими горещини. Що се отнася до „парка“, едва ли е изглеждал толкова цветущ, когато зад пределите на града е върлувала люта зима.
Момичетата властвали в небето и контролирали земната орбита. И накрая някъде допуснали грешка. Какво ли е превърнало Юпитер в малко слънце? Каквото и да е — заварило е Момичетата неподготвени. А в последствие територията на Момчетата е станала обитаема, докато тази на Момичетата се е превърнала в безводна пустиня, нарушавайки създаденото в продължение на десетки хиляди години равновесие.
Корбел се намести отново, после седна. Настоящето бе онова, за което трябваше да мисли…
Три котешки опашки бяха нападнали запасите му от месо. Още щом скочи погледнаха уплашено към него. Корбел понечи да се нахвърли върху тях, сетне се отказа. Животните бяха отделили само суровото месо, а пушеното и печеното не бяха докоснали. Имаше достатъчно и за него.
Не откъсваха очи от него: три змии със сънливи котешки лица, покрити с мека кафява козина с оранжеви шарки. Корбел се усмихна и им махна гостоприемно с ръка. Като че ли го разбраха, защото продължиха да се хранят.
Закуска: изяде един плод, къс пушено месо и си помисли с тъга за чашка кафе. След това се погрижи за огъня. Въпреки възрастта си и последните дни на активна употреба, скалпелът беше остър като бръснач. Наложи се да се отдалечи навътре в гората, за да намери сухи съчки. Почувства се добре от разходката. Десетилетията, прекарани в хибернационната камера, му бяха подействали далеч по-добре, отколкото би могъл да се надява — а и животът сред дивата природа бързо възстановяваше силите му. Взе второто кошче, напълни го с вода от близкото езерце, където вероятно е имало фонтан, отнесе го обратно и го нагласи над огъня.
Отряза няколко къса месо и ги постави във водата. Някои от късовете носеха белези от зъбите на котешките опашки, имаше ги и по костите. Докато водата се топлеше, той се отправи да събере корени, за да подправи супата. Картофи и моркови. За съжаление не бе открил нищо, което да напомня вкуса на лука. Добави малко фасул и експериментално — резен грейпфрут. Разбърка супата с дървена вилица.