— Можеш да излъжеш само някое новородено. Ние сме обидени. А как ще обясниш това?
Кичурът бяла коса беше тъмно кафяв в основата, близо до корена.
Корбел се облещи.
Племето го наобиколи. Вероятно бяха чули спора. Да, всички имаха обиден вид.
— Нито един дикт няма такава коса — заяви Скатхолц. — открил си тайната на диктите, която позволява да живееш толкова дълго, колкото Момчетата. Чували сме за нея от легендите. Трябва да узнаем как се постига това.
Корбел почувства, че в миг всички познания по момчешки са се изпарили от главата му. Той изкрещя на английски:
— Нямам и най-малка представа!
Ктолисп го зашлеви.
Корбел направи жалък опит да се предпази.
— Чакайте, чакайте. Прави сте, сигурно съм открил безсмъртието на диктаторите. Просто не знам как е станало. Може би е било нещо в храната. Диктаторите са имали задълбочени познания по генно инженерство. Създали са котешките опашки и дивата пшеница. Може би тайната им се крие в някое растение, нещо, което се среща в пределите на Сараш-Зилиш. Слушайте, та аз дори не знаех, че е станало! Не мога да видя собствената си коса!
Скатхолц махна с ръка на другите да отстъпят.
— И не си почувствал завръщащата се младост?
— Мислех, че… привиквам към трудния живот. Прекарах близо сто и трийсет години в хибернационна камера… мои години, не ваши. Нямах и най-малка представа какво влияние би оказало това на организма ми. Знаеш ли, има една старица, която е претършувала всички градове на света за да открие тайната на безсмъртието. Ако тя не я знае, откъде ще я знам аз?
— Не сме чували за подобна старица. Добре, Корбел. Разкажи ни своята история. Но не крий нищо.
Допреди малко му се спеше. А сега целият трепереше от страх, но и от умора. И в това състояние трябваше да разкаже историята на своя живот. Всеки път, щом си поемаше въздух, Скатхолц изстрелваше дълга концентрирана тирада, превеждайки чутото.
Да разказваш на тези диваци за черната дупка в центъра на галактиката се оказа по-лесно, отколкото си мислеше. Изморително бе да разкрива тази тайна на Мирели-Лира. Непрестанно го разпитваха за подробности, които Мирели-Лира бе счела за маловажни, за тях беше неразбираема нейната липса на интерес.
Въпроси. С какво се е хранел? Пиел? Дишал? Може би безсмъртието се е криело във ваната, в град Едно? Дали трябваше да споменава и фонтана на Младостта… но не, диктите също бяха използвали ваната…
Зазори се, а Корбел не спираше да говори.
— Може би е било нещо в храната — предположи той. — Какво ли не опитвах. Плодове, орехи, корени, месо. Дори в супата — искам да кажа, комбинацията от различни подправки, обработени на огън. Добре де, може и да е от водата във фонтана.
Скатхолц се изправи и се протегна.
— Ще открием. Когато се върнем в Сараш-Зилиш, ще вземем с нас един дикт. Да тръгваме ли?
— Да тръгваме? — Корбел видя, че другите Момчета си събират багажа. — О, моля ви! Залитам от умора!
— По-силен си, отколкото си мислиш, Корбел. Старостта те е подминала.
Поеха на път.
Покритата с пшеница прерия сякаш беше безкрайна. Следващия лагер построиха рано, веднага щом спря следобедният дъжд. Корбел се просна на влажната земя и заспа като пребит.
4
Събуди се рано. Една котешка опашка се беше сгушила на гърдите му, привлечена от топлината, и тихичко мъркаше. Боляха го всички мускули.
Огънят беше угаснал. Юпитер, бял с червеникав сърп по края, светеше в нощното небе.
Отново загазих, помисли си той. Ама че изненада. Всички на този свят търсят тайната на безсмъртието, уверени са че аз я знам и наполовина са прави. Защо им е потрябвала на Момчетата? Може би за да я унищожат. Тя е онова, което най-вече ги отличава от диктаторите…
Спусна ръка и погали котешката опашка. Тя се сви на коляното му и продължи да мърка.
Каква ли е тази тайна? Ако е нещо в храната, намерил съм го в Сараш-Зилиш. Всичко с което се хранех в град Четири ми го даде Мирели-Лира. Ами ако е елексирът е различен за мъжете и жените? И мъжкото безсмъртие не оказва влияние на женското? Не мога да го повярвам.
Значи, нещо в парка крие в себе си тайната. С какво ли се е хранела тя, докато е претърсвала Сараш-Зилиш? Момчетата се хранят почти изцяло с плодове — вегетарианците не ядат месо — но тя ми даваше и от двете. Насекоми? Не ям насекоми.
Ако можех да я отведа в Сараш-Зилиш, тогава щях да узная. Щях да я наблюдавам. Да видя какво яде.
Звездите през тази нощ грееха ярко. Някои от тях бяха обагрени в червено и не мъждукаха — луните на Юпитер. Момчетата се бяха разпрострели надалеч от лагерния огън. Часовоят погледна към Корбел, когато той приседна. Беше Крайхайфт, единственото Момче с бяло в косите си.