Нощта бе изпълнена с тежки аромати — на влажна земя, трева, мирис на потни немити отдавна тела, на разложено от месото, което Корбел бе забравил да вкуси. Изведнъж почувства глад. А сетне го завладя въодушевление.
— От какво, по дяволите, се оплаквам? — прошепна той. Котешката опашка спря да мърка и се заслуша. — Та аз съм млад! Каквото и да стане, ще надживея онази кучка! Би трябвало да танцувам по улиците, ако можех да открия улици.
Отново млад! За втори път. Да можеше само да узнае как е станало, щеше да остане млад до края на живота си. Мечтата на всеки. А дори и да не успее — усмивката изчезна от лицето му. Ето че му предстоеше половин столетие, в което трябваше да бди над живота си, под непрестанната заплаха да попадне в ръцете на Норна. И ако не не й покаже Дървото на живота, тя ще го погуби.
Нещо със странен вкус? Всичко тук имаше странен вкус. Променена бе дори и почвата. Три милиона години на промени.
А изглеждаше толкова просто. Безсмъртие? При това получено със сока на някой плод? Или пък го е вдишал, като марихуана, заедно с дима на някое пламнало дърво, претърпяло генетични промени.
— Корбел. Харесва ли ти изгрева?
Корбел подскочи уплашено. Часовоят го бе доближил съвсем безшумно. Настани се удобно до него. На бледата светлина идеща от Юпитер, в косите му проблясваха светли кичури. Корбел неведнъж се бе удивлявал на неговите грациозни движения: Крайхайфт, който палеше огъня, Крайхайфт, разказвачът.
— На колко си години?
— На двайсет и една — отвърна Крайхайфт.
— Толкова стар — прошепна Корбел. Юпитерови години. — Все се питам, защо ти не си водачът.
— Колкото си по-стар, толкова по-лесно се измъкваш от това бреме… и схватките, които са неразделна част от него. Скатхолц може лесно да ме победи. Бойното умение също си има граници. Човек се ражда със строго определени възможности.
— Ясно.
— Корбел, мисля че открих твоя космически кораб.
— Какво?
— Ето там — Момчето сочеше с ръка ниско над хоризонта, където последните звезди блестяха в сиво-черната зора. Едно от тях беше малко по-розово. — Прилича на луна, само че не се движи. Това ли е твоят космически кораб?
— Не. Не зная къде е отлетял моят звездолет. Но „Дон Жуан“ не беше с такава форма. По-скоро приличаше на копие.
Крайхайфт го погледна изненадано.
— Тогава какво е това? Виждал съм да блести по странен начин. Не се движи и всяка нощ става все по-ярко.
— Бъркотия цари в цялата планетна система. Нямам представа какво е. Може би е следващата планета след Юпитер.
— Жалко, искаше ми се да е твоят космически кораб — рече Крайхайфт. Отново присви очи и се зае да изучава блестящата точка. Като омагьосан…
Котешката опашка се плъзна от крака на Корбел и изчезна сред житата. Последваха я още две пълзящи сенки.
Внезапно се разнесе котешки писък, а после дрезгав, нисък рев.
— Тревога! — изкрещя Крайхайфт.
То изскочи от житата и се хвърли право към гърлото на Корбел. Беше едро колкото голямо куче. Корбел се метна встрани. Зърна острието на копие, което се заби право в раззинатата паст на животното и в следния миг Момчетата го наобиколиха. Чудовището се оказа миниатюрен лъв с великолепна царствена грива. Издъхна след няколко секунди. Може би още първото копие го беше убило.
Корбел се изправи разтреперан.
— Женската може да е наблизо.
— Да — кимна Скатхолц и се присъедини към другите, които разчистваха околността. Останал сам, без копие, Корбел не смееше да мръдне.
Призори помогна на Момчетата да запалят огън. Едва по-късно узна причината, когато други четири Момчета донесоха няколко едри щраусови яйца. Поставиха яйцата върху въглените, внимателно отрязаха върховете и разбъркаха съдържанието им с дръжките на копията.
Пържени яйца! Но без кафе.
Когато над хоризонта се появиха първите лъчи на слънцето, Корбел излезе от лагера да се поразтъпче. изпомачканата трева напомняше за снощната драматична случка, но малко по-късно си спомни за друга сцена — Ктолисп, стиснал в шепата си кичур бели коси с кафяво на края. Ех, да имаше огледало! Чувстваше се като техен роб, или нещо по-лошо. Но беше млад! И имаше шанса да остане такъв за дълго време.
Изкатериха скалист, безжизнен хълм и се спуснаха по отсрещната, полегата страна. Скатхолц застигна Корбел и пое редом с него. След известно време произнесе на английски:
— Какво знаеш за Момичетата?
В езика на Момчетата имаше отделна дума за момиче-дете и друга за жена-дикт. Имаше и трета дума — Момиче, която носеше в себе си различен смисъл.