Не след дълго се отърси от първоначалната си нервност. Мекото водно легло и податливата женска плът му послужиха за възглавница и усещането беше повече от приятно. От учтивост, а може би и защото беше най-близо, първа избра за партньорка възрастната дама. Свърши прекалено бързо, но жената не изрази разочарование. След толкова продължително въздържание да приключи бързо… Но все пак това бе една малка победа.
— Мислех, че съм се разделил с това нещо завинаги — рече той на жената и й благодари с поглед.
А после се изправи, удари с юмрук гърдите си, изрева предизвикателството на голямата маймуна и си избра жена с изразени ориенталски черти и меки, умели ръце. Този път продължи по-дълго. Странно, но плешивите темета на тези жени пробуждаха в него еротични мисли. Гърдите им си приличаха, широки и плоски, но дори при най-старите не бяха отпуснати.
Запитаха го за усещанията му. Корбел нямаше ярки спомени дори от своя брачен живот, трудно му бе да се анализира и сега. Задаваха въпросите внимателно, като го докосваха леко с върховете на пръстите си, сякаш изучаваха неговата нервна система, или му разказваха за своята.
Още една, съвсем млада жена се присъедини към тях. Две си тръгнаха, заменени мигом от други. Някъде във вихъра, Корбел забеляза Т’тиръф с друг мъж и я докосна по гърба. Дали не беше вече изчерпан?
Очевидно не…
Един от мъжете използваше ръцете си и дори пръстите на краката, опитвайки се да задоволи едновременно пет жени. Гледката напомняше на Корбел за стари индуски рисунки. Егоист! Всъщност, може би беше съвсем нормално, като се имаше пред вид съотношението между мъжете и жените. Когато го споходи поредното вдъхновение, Корбел реши да опита сам. Наложи се да се съсредоточи… а и му липсваше опит. Макар и несръчен, беше изпълнен с желание.
Едно от жените го попита за предишния му сексуален живот. Разказа й. Изглеждаше странно… по една жена на мъж… моногамия… няма детска безсмъртност… Лицата на слушателите помрачняха, а жената побърза да смени темата.
Не им обърна внимание. Беше като пиян от кипящите в кръвта му хормони. Мъж бе сплел тялото си по странен начин в телата на две жени. Опита се да повтори позата, но не успя.
— Това са забравени умения — обясни му, не без известна доза завист Т’тиръф. — Пози, създадени са състояние на безтегловност. Сега ги има само в легендите.
Насочи се към сауната, но беше претъпкана, също и банята. В една от ваните зърна Гординг с възрастна партньорка, бяха си пуснали и системата за мехурчета. От съседната вана друга жена ги пръскаше с вода. Цареше истински весел дух. Корбел дръпна една русокоса хубавица и двамата започнаха да се любят в свободната, пълна с гореща вода вана.
И тогава Корбел вдигна глава и зърна Момчетата: половин дузина бяха насядали на близкия парапет и ги зяпаха, полюшвайки крака. От време на време обменяха впечатления и очевидно се наслаждаваха на представлението. Ктолисп забеляза, че Корбел го гледа и му махна с ръка.
Девойката проследи погледа му и после извърна глава, загубила интерес. Е, добре, поне не я притесняваха… Ктолисп помаха отново, Корбел отвърна.
Спомни си за видеозаписа на любовната двойка, който бе гледал в спалнята на град Едно. Още тогава бе доловил нечие присъствие, като че ли имаше публика. Сега вече знаеше. Седели са наблизо, може би зад масичката, Момчета или Момичета и са гледали как го правят техните собствени дикти. А може би са били Момчета и Момичета, заедно, преди голямата раздяла.
Градусът на оргията растеше. Сякаш половината Диктаград се бе превърнал в гигантска спалня, претъпкана с голи тела. Лицата около Корбел непрестанно се меняха. Идваха и си отиваха по двойки и тройки. Корбел не спираше да говори. Най-сетне първият човек, стигнал дъното на галактиката бе намерил своята публика. Завладя го еуфория.
А после неочаквано се прозя.
Не, местните очевидно не спяха тук. Слизаха да почиват в стаите на приземния етаж. Гординг се съгласи да го придружи. Свежият хладен въздух изсуши влажната му кожа и прочисти главата му. Звездите над тях бяха леко замъглени. Гординг посочи една от тях, значително по-ярка и оцветена в розово.
— Корбел, наскоро си дошъл от космоса. Какво е това?
— Свят, подобен на малък Юпитер. Не бива да е там, но го има.
— Става все по-ярък, но не се движи спрямо околните звезди.
— Крайхайфт също беше заинтригуван от нея. Слушай, уморен съм и не мога да мисля.
Спалнята беше като оранжерия. Спеше се на повърхност, покрита с мека, свежа трева и тук също беше претъпкано. Гординг и Корбел откриха две свободни местенца, изтегнаха се и заспаха.