— От всичко по малко. Права си, имам нужда от малко разнообразие.
Но предположението, че ще остане насаме с Чарибил се оказа погрешно. По пътя тя покани още три приятелки, едната се присъдени, после още една дребна блондинка реши да ги придружи, а когато накрая влязоха в залата, Корбел беше в компанията на четири жени. Тук имаше и други посетители — мъж с една единствена жена, двамата очевидно искаха да останат сами. Чарибил и другите жени сграбчиха Корбел за ръцете и краката и го хвърлиха във въздуха с радостни викове.
Корбел се стовари на водното легло, което се залюля, а останалите го последваха засмени. В следващия миг смехът заседна в гърлото му.
Над леглото имаше огледало.
Не би могъл да го пропусне снощи… и не беше го пропуснал. Нищо ли не бяха забелязали жените? Корбел придърпа Чарибил към себе си, излегна се по гръб и… погледна отражението си.
Косата му беше бяла само по края, а навътре бе тъмнокестенява. Лицето му бе изсечено със сурови бръчки. Тялото му беше стройно, мускулесто, тяло на зрял мъж на средна възраст, а общия изглед говореше за характера на притежателя му — Държавен престъпник, рецидивист с промит мозък.
Промяната в настроението му не остана скрита за жените. Обърнаха го по корем и се заеха да го масажират. За своя изненада Корбел се отдаде на два пъти. Почувства че се влюбва и в четирите жени едновременно, което би било невъзможно за Корбел Модел I. Ала онзи, другият Корбел, отдавна беше умрял…
Реши да се поразсее като зададе няколко въпроса.
— Не всички нощи са като предишната — увери го Чарибил. — Току виж сме им омръзнали на мъжете. Но снощното празненство беше по-особено. Приятно ни е да забавляваме Момчетата, когато има с какво.
— Защо?
— Как защо? Те ни управляват, живеят вечно, но има едно удоволствие, което не могат да познаят!
И вие можете да живеете вечно! Почти бе готов да го извика… но вместо това произнесе:
— И какво правят мъжете, когато не участват в празненства? Нали каза, че не работели…
— Взимат решения. А, освен това — Приват е един великолепен готвач. Гординг се занимава с Момчетата, дори сега е при тях. А Чарлоп изработва играчки, с които да забавлява и обучава децата…
— Гординг е в лагера на Момчетата?
— Да, трябва да обсъдят някаква важна тайна.
— И аз ще отида при тях — Корбел се надигна от леглото. — Надявам се, че не те обидих с решението си, но това е по-важно, отколкото си мислиш. — Той излезе, съпроводен от женски смях.
3
Наближаваше залез слънце. Момчетата и децата-момчета печеха риба на нагорещените въглени край огъня. Ктолисп им разказваше поредната приказка. Някои от децата си играеха с котешките опашки. Корбел потърси с поглед бялата грива на Гординг.
Забеляза че Крайхайфт, Скатхолц и Гординг са се отделили от основната група. Обсъждаха нещо възбудено на момчешки, твърде бързо, за да съумее да проследи разговора. На няколко пъти долови думите „Момичета“ и „Ганимед“. Една котешка опашка се беше свила на кълбо точно зад Скатхолц.
Забелязаха го.
— Чудесно! — извика пръв Гординг. — Корбел черпи информация от други източници.
Крайхайфт обаче се намръщи.
— Но той не би могъл да разбере последствията.
— Гординг е прав — възрази Скатхолц. — Корбел, в една от нашите легенди съществува строфа, в която не виждаме никакъв смисъл. В легендата се разказва за войната между Момчетата и Момичетата. А в строфата се твърди, че двете страни се унищожили взаимно.
Корбел седна с кръстосани крака до Скатхолц.
— Може би има някаква връзка с нашата блуждаеща планета?
— Да, с блещукащата светлинка, която става по-ярка, но не се движи спрямо останалите звезди. Каква според теб може да е причината?
Корбел беше стигнал до извода, че блестящата точка е газовият гигант, който му бе показал Пирса, но сега вече започваше да се съмнява в предположението си. Ако нещо в небето свети все по-силно, без да се движи… приближава се, а не се измества встрани, тогава какво е то?
— Сякаш ще ни извади очите!
— Добре казано — кимна Скатхолц.
Не беше ли чудовищна несправедливост Корбел да се сдобие с вечната младост тъкмо преди свършека на света?
— Това са само предположения — рече той.
— Разбира се. Но нали Момичетата са властвали в небето? — каза Крайхайфт. — И когато са осъзнали, че губят битката, насочили са твоя изчезнал Ганимед в обиколна орбита, така че след време да се блъсне в нашата планета.
Корбел не смяташе, че опасността е толкова реална. Имаше далеч по-важни задачи за решаване. И все пак, ако е преживял всичко това, върнал се е от звездите само за да присъства на сблъсъка с една изгубена луна!