Главата на Гординг се разтърси. Но въпреки очакванията на Корбел, старецът издържа на удара. Корбел се подхлъзна от усилието и в този миг Гординг на свой ред нанесе удар.
Юмрукът му се стовари в слънчевия сплит на Корбел. Той се преви на две. В тила и врата му избухнаха светкавици.
Болеше го коремът… вратът му пламтеше… лежеше сгърчен на една страна сред смачканите ягоди. Опита се да се изправи.
Момчетата го бяха наобиколили и го разглеждаха с любопитство. Скатхолц клатеше глава и се хилеше.
— Великолепно, Корбел!
— Ако е така, — изпъшка Корбел, — защо лежа на земята и всичко ме боли? Е, както и да е. — Все пак успя да се надигне. Наблизо стоеше Гординг, изглеждаше съвсем спокоен, само дето притискаше раната на шията. Нямаше и следа от предишната враждебност.
— Съжалявам — промърмори Корбел. — Не биваше да го казвам. Може да е било от ревност. Всички вие сте толкова… по-умни от мен и непрестанно го показвате.
Изпод пръстите на Гординг се стичаше кръв. Старецът дишаше тежко.
— Напълно те разбирам — рече той. — Проявил си невнимание, използвайки един почти непознат за тебе език. Не биваше да приемам обидата. Май е време да се връщам при моите хора — той се извърна и успя да направи две крачки, преди да го сграбчат няколко протегнати ръце.
Крайхайфт се усмихна.
— Няма да стане — рече той. — Не можеш да се върнеш при тях, Гординг. Какво ще си помислят, когато забележат че косата ти е сменила цвета си?
Гординг се засмя на свой ред.
— Е, поне си заслужаваше да опитам.
— По дяволите! — възкликна Корбел.
— Не, не, Корбел, ние всички се възхищавахме от твоето актьорско майсторство. Издаде те не друго, а неспособността да владееш мускулите си. Не знаех каква е причината да се нахвърлиш върху мен и не исках да оставя нещата така.
— Съжалявам. Но това беше единственото, което ми хрумна. И въпреки това, нямам представа…
— Скоро ще узнаем всички — прекъсна го Крайхайфт. — Но в идеята ти има логика. Котешка опашка те ухапва няколко дни преди да те открием. Видяхме белега. Според нашите традиции, диктите нямат право да отглеждат котешки опашки. Знаем, че много отдавна е открит способ да се коригират някои несъвършенства при живите същества, знаем също, че подобно нещо е правено с котешките опашки. Нищо чудно именно те да отделят елексира на безсмъртието така, както Момчетата отделят слюнка. Скоро ще узнаем истината, Гординг, но ще трябва да те наблюдаваме.
А що се отнася до теб, Корбел, трябва да измислим някакво наказание за твоята измама. Мисля, че вече имам подходяща идея.
Тръгваме веднага.
4
Късно през нощта племето пое покрай брега. Носеха само храна и вода. Юпитер беше като леко изгърбен диск над тъмното море. Близо до него се виждаше и тайнствената планета. Корбел забеляза още няколко луни и сенките им по юпитеровата повърхност.
Едно от децата беше заспало, та се наложи да го носят. Останалите не спираха да задават безчислени въпроси, а Момчетата им отвръщаха със смях. Корбел се заслуша в отговорите. Подробности за предстоящия път… за други групи от Момчета… разкази за чудодейните машини… за сбирките в Сараш-Зилиш… Все познати за Корбел неща.
Изчакваше възможността да поговори с Гординг насаме. Но все не възникваше подходяща ситуация. Гординг крачеше в предния край на колоната, под охрана. Корбел направи опит да го доближи, но го спряха с дръжките на копията.
Призори започна да ги измъчва жажда.
Към обяд вече залитаха от жажда, а децата непрестанно хленчеха. Макар и изтощен, Гординг се стараеше да прикрие умората си.
Едва късно следобед стигнаха една река. Децата и Момчетата наскачаха шумно във водата. Тук построиха лагер. Корбел и още няколко Момчета наловиха риба със самоделни куки привързани за конци, които вероятно бяха взети от Диктаград. И този път не дадоха на Корбел нож, за да почисти рибата.
Корбел си спомни, че от този конец ставаше чудесна примка, стига да не пререже пръстите на удушвача. Вдигна глава и забеляза, че Крайхайфт го разглежда усмихнато. Той протегна ръка и Корбел неохотно му подаде въдицата.
Реката прорязваше тясна клисура в брега, преди да се влее в океана. През целия ден следваха виещите се, красиви стени. По залез, след един остър завой излязоха пред скрито селище. Селцето бе разположено на двата речни бряга и свързано с широк мост. Отвъд него се виждаха пустеещи земи, чак до хоризонта.
Жителите на селцето ги посрещнаха гостоприемно. Нахраниха ги. Когато приключиха с яденето, Корбел се излегна доволно, а Крайхайфт поде неизменния си разказ.