Просторните двойни врати на болницата се разтвориха пред тях. Момчетата, наобиколили Корбел, вървяха толкова близо един до друг, че можеха всеки момент да се спънат и да се натъркалят. Отнякъде проникна лъч светлина и озари гишето на регистратурата, разбития панорамен прозорец с полюшващите се транспаранти над него, фотьойли и масички в чакалнята и стена с изрисувана върху нея карта на света с белеещи се полярни шапки.
Неочаквано зад гърба му се разнесе сподавен стон. Корбел се извърна. Точно зад него, на самия праг беше коленичил самотникът, когото бяха открили вчера.
Обезглавен. От шията му струеше кръв.
Гординг стоеше с гръб, опрян в стената. Приведен напред, младият албинос очевидно се готвеше за скок. В мига, когато се хвърли напред, Гординг замахна с камък в ръка и го запрати встрани от нападателя. Корбел се опитваше да вникне в смисъла на разиграващата се сцена. Камъкът подмина шията на албиноса, сви рязко и се завъртя около нея. Гординг дръпна с все сила втория камък, който продължаваше да стиска.
Едва сега картината започна да се прояснява. Албиносът изпищя и посегна към гърлото си. Шията му бе прерязана като с нож. Вратата се разтвори и обезглавеният труп пристъпи навън. Гординг изтича край него и се изгуби от поглед.
Едва сега Корбел осъзна, че две от Момчетата са го стиснали за ръцете. Останалите се втурнаха след Гординг.
Макар военната подготовка на Корбел да беше спомен от далечното минало, той реши, че моментът е подходящ, за да си припомни някои неща. Риташ с крак пищяла на противника, той се превива, а ти го посрещаш с лакът. Ала въпреки ненадейността на атаката, ръцете му срещнаха празно пространство и в следния миг нечий юмрук се стовари между очите му. Още беше замаян, когато го помъкнаха нагоре по стълбите.
— Скоро ще го доведат — чу гласа на Скатхолц.
— Има в себе си нишка. Ще трябва да проверим всяка врата — намеси се Крайхайфт. — Нишката е почти невидима и ако опре в гърлото… тръгвай, Корбел.
Изкачиха четири етажа и поеха по дълъг коридор. Корбел зърна познатата операционна. Имаше четири маси с разперени над тях манипулаторни ръце.
— Неее! — изпищя Корбел. Твоята болка ще бъде поучителна не само за теб, но и за нас. Бяха намислили да му направят дисекция! Поставиха го на операционната маса и го завързаха, с разперени ръце и крака.
— Откъде сте толкова сигурни че знаете всичко, което знам аз — извика той в гърба на Крайхайфт. Глупости, Крайхайфт дори не спря. Скатхолц се подпря на съседната маса.
— Скатхолц, ако унищожиш мозъка ми ще изгубиш единствения човек с гледна точка, различна от вашата! Помисли върху това!
— Няма да ти унищожаваме мозъка. Поне така смятам. Но винаги съществува риск.
— А какво ще правите?
— Ще се позабавляваме взаимно.
В този миг на вратата застана Крайхайфт стиснал нещо наподобяващо… банка с кръв? Не, течността бе съвсем бистра. Той се пресегна над главата на Корбел и постави банката в специална ниша на манипулаторната ръка.
Да им кажа ли за колата? — чудеше се Корбел. Но реши да мълчи. Симпатиите му, ако имаше такива, бяха по-скоро на страната на избягалия дикт. Да се спасява, ако може.
Манипулаторната ръка бавно се спусна. Иглата замря над него, сетне се заби в шията му. Крайхайфт фиксира неподвижно главата му със силните си ръце. След миг спринцовката се отдръпна назад и се скри в ръката.
Корбел зачака. Дали лекарството щеше да го приспи? Или да го парализира?
Но Скатхолц го пусна, а след това го отвърза и го изправи на крака. Корбел се олюля. Нещо ставаше с него.
Отведоха го още три етажа нагоре, сетне свиха в друг коридор и попаднаха в малка прожекционна зала. Положиха го в едно меко кресло. Около него се вдигна облак прах. Корбел смръкна, опита се да стане, но му се виеше свят. Мислите му бяха объркани.
Крайхайфт изчезна зад него.
Внезапно залата потъна в мрак.
Някъде далеч блеснаха светлини. Звезди, черното небе на междузвездното пространство. Корбел откри познати съзвездия, макар и разкривени… и тогава нещо му подсказа къде се намира.
— РНК! Инжектирали сте ми РНК-памет! Мръсни кучи синове — крещеше той на английски. — Пак го направихте!
— Корбел…
— И какъв ще съм този път? Какво ще направите от мен?
— Ще си запазиш паметта — увери го Скатхолц, също на английски. — Но ще си спомниш за неща, които никога не си преживявал. И ще ни ги разкажеш. Гледай сега представлението.
Намираше се на близо шейсет светлинни години от Слънцето, с поглед, обърнат към владенията на Държавата. Чужд глас му заговори на непознат език. Не се опитваше да го разбере. Гледаше като омагьосан право пред себе си. Сбогом, Корбел, Модел II, рече си той. А сетне добави: на който не му върви, не му върви.