Някои от звездите блестяха по-ярко от другите… около тях кръжаха планетни системи, значително уголемени, за да предизвикат нужния ефект. Две от тези системи бяха оцветени в червено — вероятно вражеските. Първите светове, които са въстанали срещу Държавата.
Една от червените системи блесна ярко и се изгуби в мрака, очевидно разрушена. Още две неутрални досега системи почервеняха.
Една от тях изчезна.
Наближаваха Слънчевата система… но не тази, която познаваше Корбел. Зад орбитата на Плутон кръжаха три газови гиганта и цял рояк от комети.
Няколко космически флотилии се носеха към разбунтувалите се светове. Насреща им идеха други. Бяха като гнездо от стършели, обкръжили ядрото на бусардовите рам-звездолети. Или като стари португалски военни кораби, снабдени с огромни сребристи платна. Първите флотилии включваха кораби-болници и танкери с гориво за обратния път. По-късните се състояха от кораби-самоубийци.
И така векове наред. Родена от утопията, Държавата се превърна в могъща институция, черпеща всичките си сили и енергия в разгарящата се война. Флотилиите се носеха със скорост, малко по-ниска от тази на светлината. Новините за победи и поражения и призивите за подкрепления и помощ хвърчаха дори по-бързо. Държавата беше Момчетата, Момичетата и диктаторите — всички обединени за общата идея. Корбел почувства тъга по този изгубен във времето съюз.
Той проследи един ослепителен лъч, идещ от колонията Далечна страна. Лъчът озари Слънчевата система. Далечната страна изстреля цял рой бойни кораби от космически платформи. Корабите разгърнаха фотонни платна и се понесоха към Слънцето, пристигайки малко след лъча, за да заварят Държавата възможно най-неподготвена. Корбел се сгърчи в креслото, жадуваше да закрещи предупредително. Защото Държавата съумя да отблъсне нашествениците, но не успя да спре тяхното скрито оръжие.
Войната продължаваше. Далечната страна, икономически изтощена от своите усилия падна при една контраатака. Измина време колкото един човешки живот… твърде много, преди астрономите да открият клопката, която им беше приготвила Далечната страна със своя ослепителен лъч светлина, останал незабелязан в хаоса на последвалата атака.
Детекторите на Държавата бяха търсили в небето ярките светлини на космическите кораби, а не воднистото сияние на новата планета. Едно космическо тяло отвъд Плутон, наречено Персефон се носеше по необичайна орбита, почти перпендикулярно спрямо равнината на Слънчевата система. Пътят му го отвеждаше дълбоко във вътрешността на системата.
1023 тона водород и обогатен на водород лед бяха насочени право към Слънцето. Земните океани щяха да се превърнат в кипящ котел…
Държавата направи каквото можа. Десет хиляди водородни бомби, както и цялата бронирана мощ на Слънчевата система бяха изпратени срещу Персефон. След взрива огромна част от атмосферната обвивка напусна планетата и се проточи зад нея като опашка на комета, разпъвайки с масата си твърдото ядро на Персефон. Неимоверен по размери газов поток бликна от недрата й, обиколи Слънцето и се затвори като ореол около него.
Ако бомбите бяха изпратени малко по-рано, същата участ щеше да сполети и ядрото на Персефон. То се състоеше от твърда скала и желязо, беше нагорещено до червено и излъчваше в рентгеновия спектър малко преди да навлезе в слънчевата фотосфера и да престане да съществува.
Слънцето стана непоносимо ярко.
Океаните се отдръпнаха, посевите изсъхнаха, десетки милиони жители на Земята издъхнаха преди Държавата да вдигне защитни отражатели между планетата и Слънцето. Но това бе само временна мярка. Защото новата топлина на Слънцето беше постоянна, поне от гледна точка на човечеството. Дълбоко в недрата на Слънцето ядрените процеси протичаха с по-висока скорост. И горещият полъх достигаше до Земята.
Държавата виждаше само един изход за оцеляване. Да премести Земята на нова орбита така, като Далечната страна беше променила орбитата на Персефон.
— Разбираш ли смисъла на това, което наблюдаваш?
Корбел махна с ръка да мълчат.
— Да.
— Добре. Ние се бояхме. Както светлинното представление, така и банката с памет са невероятно стари. Датират от времената преди управлението на Момичетата. Съхранявани са били в нулево време повече от сто хиляди години. Опасявахме се, че са се развалили.
— И решихте да ме използвате за опитно зайче.
Но гневът му се топеше бързо.
Държавата беше принудена да изостави рудниците на Меркурий — сериозна индустриална загуба. Ала същевременно сред астероидния пояс бе започнал строежа на нещо огромно — наподобяваше на космически кораб, достатъчно голям за да пренесе цялата човешка раса на безопасно място. Корбел гледаше със затаен дъх. Едва различи думите на Скатхолц: