— Заслужаваше си, Корбел. Момичетата, които са създали това светлинно представление, са управлявали небесата. Сега вече, когато се запозна с цялата история, научи ли кой е насочил луната към нас?
— Още не. Млъкни и ме остави да…
А междувременно гигантският строеж беше приключил. Два цилиндъра, всеки дълъг по сто мили; вътрешният с диаметър една миля, с плътни специално подсилени стени, а външният — два пъти по-голям. В единия край външният цилиндър беше заострен като нос на ракета. А в другия… Корбел по-скоро възприемаше, отколкото виждаше. Бойно лазерно оръдие, пригодено за целта, вентилационни клапи, обтекатели и масивни къси стабилизатори, монтирани в самия край. Отстрани бяха прикачени и няколко резервоара с течен водород. Конструкцията се задвижи от собствените си термоядрени двигатели… и започна да се отдалечава, обкръжена от миниатюрни кораби…
— Как се слиза от слон? — промълви неочаквано Корбел.
— Трябва ли да знам?
— Не се слиза. От патица е по-лесно.
— Защо?
— Защото е по-безопасно. Как се премества Земята?
Не беше чудно, че светлинното представление не говореше нищо на Скатхолц. Гледката на огромния ракетен двигател, озарен от директна слънчева светлина на фона на черния космос беше зашеметяваща. За един бивш архитект, при това от далечни времена, схемите и таблиците бяха почти неразбираеми. За Скатхолц щяха да са лишени от смисъл. Но все пак, дори без помощта на венозно вливаната РНК-памет, Скатхолц бе съумял да схване някои неща.
— Като преместиш нещо друго — досети се той. — Пораженията, нанесени от ракетната тяга и от възможните грешки могат да бъдат избягнати, ако тялото-заместител е необитаемо. Избираш жертвата и я поставяш на пътя на носещия се към теб свят. Кого са използвали за заместител? Ганимед?
— Уран. Можеш ли да спреш на това изображение?
Лекцията замръзна на картината, показваща горните слоеве на урановата атмосфера. Сравнен с огромната маса на планетата, двигателят изглеждаше миниатюрен.
— Виждаш ли? — обади се Корбел. — Цилиндърът е с двойни стени и усилена конструкция, за да издържа на сътресения отвън. Лети почти вертикално в горните слоеве на атмосферата. Вентилационните клапи в долния край са отворени за местната атмосфера, която се състои от водород, метан и амоняк, както и водородни примеси. Един изстрел от лазерното оръжие, насочен по дължината на двигателната ос, като се използва водородна завеса… и следва термоядрена реакция, насочена по същата тази ос…
— Не разбирам напълно термина. Термоядрена реакция?
— Това е реакцията, която подхранва енергията на звездите. Вероятно сте използвали термоядрени бомби срещу Момичетата.
— Ясно. Значи водорода изгаря в така конструирания двигател…
— И следва експлозия нагоре и навън от атмосферата. Температурата е най-висока по оста и по-ниска в близост до стената на цилиндъра. Възпламенената маса напуска конструкцията през соплото в горния край. Създадената от тази тяга скорост далеч надхвърля орбиталната скорост на планетата. Двигателят се забива надолу към по-плътните слоеве на атмосферата. Нали виждаш, тук, в края цилиндъра е оформен като ракетно сопло. Уплътнената атмосфера притиска с огромна сила стените на цилиндъра, опитвайки се да го изхвърли нагоре като тапа, но реакцията вътре не спира.
— Елегантна идея — отбеляза Скатхолц.
— Аха. Така или иначе — жертви няма. Всичко се управлява от орбита. Атмосферата на планетата се явява едновременно гориво и амортизатор — а планетата се състои предимно от атмосфера. Дори когато термоядрената реакция се преустановява, двигателят изплува нагоре, защото е пълен с нагорещени водородни примеси. Ако изстине, цилиндърът ще потъне надолу, но достатъчно е да се включи лазерното оръдие и той отново се затопля, предизвиквайки началото на поредната термоядрена реакция. Би ли пуснал отново прожекцията?
Скатхолц извика нещо на Крайхайфт. И Корбел беше погълнат от представлението.
Земята издържа, макар и на косъм. От полюсите бяха прокарани свръхпроводими топлообменни кабели. Полюсните шапки се разтопиха. Загинаха милиони. Спряха да се раждат деца, изчезнал бе радиационният щит на планетата. Измина близо век, преди да успеят да въведат Уран на земната орбита, само на шест милиона мили от Земята. Планетата се движеше с нарастваща скорост, увличайки Земята след себе си… а сетне орбитите им се разделиха и Земята се озова на друга, по-широка орбита. Изгубили бяха Луната.