Подклаждано от нарастващата вътрешна топлина Слънцето продължаваше да се разширява. Светлината му почервеня, но от увеличената повърхност се излъчваше значително повече топлина в космическото пространство… и към Земята. Момичетата вече бяха овладели непокорния Уран и неговия летящ термоядрен двигател. И отново преместиха Земята.
Наложи се да я местят пет пъти. При едно от тези премествания тя се озова точно на срещуположната страна на Марс. Сетне продължи навън. Термоядрената пещ на Слънцето постепенно се стабилизираше, но фотосферата продължаваше да расте. И Земята трябваше да бъде преместена за шести път…
— Ето значи къде са се сблъскали с главния проблем — промърмори Корбел, чийто интелект беше подсилен от допълнителната памет.
Земята беше твърде топла. Около всяко стабилно слънце има доста тесен пояс, в който планетите биха могли да поддържат подходяща температура, като тази на Земята. Ала сега този пояс се бе приближил до Юпитер. Огромната планета можеше да изтегли Земята от новата й орбита и дори да се блъсне в нея.
Да поставят Земята в орбита около Юпитер? Но топлинното излъчване на Слънцето беше започнало да отслабва. Земята беше обречена на вечна ледникова епоха — освен ако Юпитер не можеше да замести далечното слънце.
— Последната част не ми е много ясна — обади се Корбел. — Превърти я отново.
Крайхайфт последва съвета му. Появиха се две почти идентични астрономически изображения, разделени от преграда. Корбел проследи как Уран се отдалечава от Земята, преминава зад Ганимед и там навлиза в нова орбита. После Ганимед пада… на два пъти. В едната сцена той се насочи косо към Юпитер, подпали се и накрая се разпадна сред ослепителни фойерверки. Във втората сцена се понесе право надолу, пламна и изчезна мигновено.
— Да. Не може да им се отрече изобретателност — отбеляза Корбел. — Решили са да минат два пъти със същия номер. Използвали са Уран за да изтеглят Земята отвъд Юпитер, а после са го насочили сред системата от спътници. Искали са да спрат Ганимед на място. Естествено с тази маневра са объркали орбитите на всички спътници.
— И къде са сгрешили?
— Не съм съвсем сигурен. Момичетата са искали да вкарат Ганимед в бръснеща орбита. Но вместо това спътникът е паднал. Не разбирам защо това да е объркало плановете им?
Скатхолц не отговори.
Не беше никак лесно да разсъждава. Познанията му по гигантски термоядрени двигатели, уранова атмосфера и междузвездни войни датираха съвсем отскоро. Те му позволяваха да разбира по-добре смисъла на станалото, но когато се опитваше да мисли, цялата информация се объркваше в главата му. По дяволите, Скатхолц! Защо да му казва всичко? Но възникналият проблем подклаждаше любопитството му… подсилен от придадената памет и познания.
— Я да видим. Юпитер отделя повече топлина, отколкото получава от Слънцето. Тази топлина е останала от времето, когато планетата се е образувала от първоначалния прашен облак преди четири милиарда години — по моето летоброене. С други думи, всяка планета е в състояние да поеме топлина и да я отделя дълго. Много дълго. Ала натрупаната в нея енергия остава неизменна, независимо от ъгъла, под който пада луната.
— А сблъсъкът с Юпитер може ли да предизвика термоядрена реакция? Да го подпали?
— Юпитер е твърде малка планета за да пламне като звезда. Не притежава достатъчна маса и налягане. От друга страна, в ударната вълна пред Ганимед налягането ще е огромно по сила. И топлината.
— Трудно ли е да се изчисли?
— Какво?
— Полученото топлинно излъчване при бръснещ удар с повърхността. Знаели са масата на Ганимед и силата на падане. Значи Момичетата биха могли да изчислят повишението на юпитеровото топлинно излъчване. Да преценят, дали ще е достатъчно, за да затопли Земята.
Корбел кимна разбиращо.
— Виж — ядрото на Юпитер се състои от сгъстен водород, невероятно сгъстен, до степен да се държи като метал. И така, Ганимед пада. Следва термоядрена реакция, вдига се огромна ударна вълна, която расте и расте, подхранвана от удължената реакция. И тогава топлината ще се повиши и ще остане постоянна.
— Не мога да си го представя, Корбел. А ти? Виждаш ли някаква логика във всичко това?
— Да. Изгубили са спътника и това ги е погубило. Уран вече се отдалечавал в междупланетното пространство. Момичетата не можели да го върнат обратно. Територията, която обитавали станала твърде гореща. И тогава се опитали да завладеят територията на Момчетата.
Корбел осъзна, че представлението е приключило. Умът му все още беше замъглен от новопридобитите спомени. И все пак, той беше Джейбии Корбел. Личността му беше запазена.