— Значи новото космическо тяло на хоризонта е Уран — заключи Скатхолц. Някои от Момичетата трябва да са оцелели. Какво ще правим? Не разполагаме с космически кораб. А и не можем да построим в такива кратки срокове. Корбел, можем ли да използваме твоята платформа за кацане?
— Няма гориво — Корбел неочаквано се засмя. — А и какво ще направите, ако имате космически кораб? Ще таранирате Уран? Или ще се научите да го управлявате?
— Криеш нещо от нас.
— Не вярвам във вашите Момичета. Ако наистина са оцелели толкова дълго, отдавна да са направили нещо. — Появата на Уран бе прекалено театрален жест. Всъщност, подобно съвпадение вероятно имаше по-естествено обяснение. Корбел вече бе намислил едно. Но… да не се издава. — Ами ако са се скрили в Хималаите? Горе в планинските долини има признаци на живот. Вярно, ще мине доста време преди да създадат промишленост.
— Твоите названия не ми говорят нищо — Скатхолц му помогна да се надигне. — Ще можеш ли да ми покажеш тези Хималаи на картата на света? Долу има една.
ОСМА ГЛАВА
ДА НАБИРАШ НАПОСОКИ
1
Стълбата пресичаше диагонално стъклената фасада на сградата. Перилата следваха наклона и на всеки шест етажа заставаха хоризонтално.
Крайхайфт и Скатхолц разменяха къси реплики на момчешки. Корбел едва следеше разговора — Скатхолц предаваше историята, която бе научил от Корбел, а Крайхайфт я сравняваше с легендите и преданията идещи от вековете. По начина по който жестикулираха и обсъждаха оживено двамата приличаха на италианци, но лицата им оставаха безстрастни. Уплашиха се, помисли си Корбел. Май историята съвпадаше с легендите.
Корбел се помъчи да приведе мислите си в ред. Трябваше да асимилира прекалено много информация за твърде кратко време.
Нищо чудно Момичетата наистина да са оцелели. Пирса бе забелязал следи от активна дейност в няколко района на планетата. Но в такъв случай досега да са преминали към действие! Наистина невероятно, да се завърне след три милиона години, тъкмо навреме за отмъщението.
Трябва да избяга. Няма време за губене. Дали Момчетата могат да се пързалят по перила? Едва ли са опитвали някога. Но и Корбел сигурно е изгубил форма…
— Глупачки — гневеше се Крайхайфт. — Ако бяха по-хитри, щяха да насочат няколко луни една след друга.
— Глупак си ти — тросна се Корбел и се изненада от себе си. — Щяха да изгубят твърде много време, за да връщат Уран при всеки опит. Става дума за планета, десетократно по-голяма от нашия свят!
— Толкова голяма, че Момичетата са изгубили дирите й — подхвърли ехидно Крайхайфт.
— Танцът на юпитеровите спътници е много сложен… — поде Скатхолц.
— Ах, вие, арогантни, импотентни копелдаци… — ядоса се Корбел.
Крайхайфт замахна небрежно и го перна през лицето. После го вдигна и го хвърли назад към стълбите.
— Май бутилираната памет те е натъпкала с предразположение към Момичетата — отбеляза той.
— И кой е виновен за това?
Скатхолц изправи Корбел на крака. Ожуленият лакът го болеше нетърпимо, но изглежда нямаше счупено, а сега това бе най-важното. По-добре, че не беше си опитал късмета с перилата. Оказа се че на долния етаж ги чакат две Момчета.
Едното беше съвсем младо, на не повече от три юпитерови години. Още щом наближиха то заговори развълнувано:
— Не можахме да заловим Гординг. Но изглежда не възнамерява да се измъкне с прилатсил. Използваната нишка беше моя. Вероятно я е изтеглил незабелязано от колана ми.
— И къде е той сега? — настоя Скатхолц.
— Отправи се на север, после на изток и там изгубихме следите му. Някъде в покрайнините на Пархалдинг.
— Сигурно не знае за… — Корбел не различи последната дума. — Претърсете улиците, но не и сградите, за да не попаднете в клопка. Може би ще се опита да се добере пеша до Диктаград. Там ще е далеч от нас. Или пък да вземе чипъл… — още една непозната дума. — Така че, отваряйте си очите за останали в изправност чипъли. Намерите ли някой, повреждайте го. Кажете и на другите.
По-младото Момче се втурна с готовност да изпълни задачата.
Какво ли е това чипъл? Сфероидна кола? И откъде са разбрали, че Гординг не е използвал „телефонни кабини“?
— Тръгни обратно по следите ни — заръча Скатхолц на другото Момче. — Предупреждавай всички, които срещнеш, че има избягал дикт. Гординг не бива да се завръща в Диктаград — той се завъртя неочаквано и кресна. — Какво се блещиш, Корбел? Забавно ли ти е?