— Какво значение има това?
— Ще ти кажа по-късно — Корбел се замисли. — За миг, докато се носехме…
— Ти хрумна нещо?
— Получи се някаква връзка в примитивния ми мозък, но почти веднага се разкъса. Няма значение, пак ще се сетя. — Корбел огледа дирята зад тях, обърна се и посочи с ръка в противоположната посока. — Сараш-Зилиш е нататък. Но нямам представа колко далеч. — Докъдето им стигаха очите се виждаха само полюшващи се класове. — Стигнем ли гората, вече ще сме близо.
Гординг предпазливо издърпа счупеното копие на Скатхолц. Измъкна камъка с навитата около него нишка, намери още един камък и възстанови оръжието си. Обезопасителните балони на чипъла се бяха спуснали. Гординг затършува вътре и издърпа пластичния диск.
Слънцето беше като пламтяща чиния, спускаща се над облаците. Поеха през влажната трева и Корбел се зае да разказва на Гординг как Момичетата изгубили своята луна.
Призори откриха малко поточе.
Юпитер осветяваше пътя им с коси оранжеви лъчи, които караха земята под тях да сияе. Корбел осъзна, че стъпва във вода и едва тогава я забеляза. Поточето беше съвсем плитко и мътно. Обрасло бе с храсталаци, които напомняха на ориз, или жито.
Корбел коленичи и отпи. Сетне изми засъхналата кръв по краката си. Когато вдигна глава, Гординг стискаше в ръцете си пърхаща риба.
— Ти си бил доста бърз в ръцете!
— Ето ти и закуската… — Гординг вече белеше люспите.
— Опасно ли е да палим огън?
— Да, могат да ни забележат. Групата ни е твърде малобройна. Отдалеч не можем да минем за Момчета. Ще ядем рибата сурова.
— Не, благодаря.
— Както искаш.
Немигащата светлинка в небето се бе уголемила. Странно, как се придвижваше толкова бързо. Спомни си, че когато се появи в Слънчевата система, на борда на „Дон Жуан“, Уран се приближаваше към Юпитер по косата орбита, на която го преместили Момичетата. Побърза да разкаже за това на Гординг.
Гординг кимна.
— Не съм се занимавал с изчисления, но според мен орбитите на Юпитер и Уран би трябвало да са в постоянен конфликт, след като Момичетата са изоставили опитите с Ганимед… Но защо са зарязали Уран на свободна орбита? Биха могли да го завъртят обратно, за да поправят грешката си.
— Може би им е попречила наближаващата война. Върнали са се с корабите си за да бомбардират Момчетата. И така е свършила войната.
Гординг беше изял всичко, освен костите на рибата.
— Съмнявам се, — рече той, — Момичетата да са отложили отмъщението си за твоето завръщане. Малко вероятно е и останалият на свободна орбита Уран да пресече пътя на нашата планета точно когато ти си тук. Корбел, според мен твоята хипотеза е най-вярна. Трябва да се върнем в град Четири и да открием старицата, в която е твоят шлем. В противен случаи ще присъстваме на края на света.
— Страхувах се, че ще го кажеш. Съгласен. В Сараш-Зилиш оставих един съвсем изправен чипъл, с който пристигнах от нос Хорн. Жалко че не знам кода за обратния път.
— Ще набираме напосоки?
— Може би. Но преди това бих искал да проверим подземната система. В една от сградите забелязах подробна карта. Да вървим — той се надигна.
Изгрев слънце ги посрещна със смразяващ костите рев. Корбел се озърна. Само на десетина метра от него се беше изправил миниатюрен лъв, огласяйки околностите с предизвикателния си рев.
Дръжката от строшеното копие на Скатхолц го плесна по ръката.
— В атака! — извика Гординг и се втурна към чудовището.
Корбел колебливо го последва. Лъвът изглеждаше изненадан от дързостта им… но не задълго. Той скочи срещу Гординг. Гординг се отдръпна встрани. Лъвът се завъртя и обърна гръб на Корбел. Корбел замахна и заби колкото сила имаше, копието в широкия гръб на животното. Лъвът изрева болезнено, извърна се и разпори въздуха с лапа. Не уцели, а в следния миг Гординг отсече и двете му предни лапи.
— А сега да бягаме! — викна Гординг.
Затичаха към Сараш-Зилиш. В прозрачният утринен въздух на хоризонта ясно се различаваше тъмната ивица на гората.
— Самецът… привлича жертвата… към женската — обясняваше задъхано Гординг.
Корбел се озърна боязливо и забеляза нещо кафеникаво сред житата зад тях. После подхвърли на стареца.
— Ще се измориш… Трябва… да се… бием.
Спряха, пъшкайки учестено.
Предпазливостта на женската им даде възможност да си поемат дъх. Когато се показа от близките храсти, те стояха неподвижни, като статуи на атлети. Лъвицата нададе яростен рев, но двамата не помръднаха. Очевидно това пробуди колебанията й. Тя изрева повторно. Корбел я разглеждаше нащрек, уверен, щастлив.