Ами ако целият този планетоид е натъпкан с антивещество като коледна гъска с ябълки? Не е шега! Траекторията на движението му е непредсказуема. Черното му излъчване, без съмнение, е опасно за психиката. А ледената кора се топи изключително бързо. И за ученик е ясно, че евентуален сблъсък на такъв обект с обитаема планета би заплашил с гибел милиони хора. Поели ангажимент пред Консорциума, пирянците не можеха да допуснат трагедия, те трябваше да действат незабавно. Дори вътре да няма никакво антивещество, все едно — има нещо откровено враждебно за човека.
Да, сам по себе си „черният страх“ можеше да бъде считан за някаква абстрактна същност, да бъде предмет на изследвания от онези „луди“, които във всички времена са били готови да удовлетворят своето любопитство, рискувайки живота си. Но сега ситуацията се бе променила и стана опасна. Раненият Кърк — това не бе вече абстракция, а много конкретна проява на чужда зла воля. Нещо беше обявило война на пирянците. И това нещо беше малка частица от безумния кошмар, скрит в ледените дълбини.
У пирянците не остана и сянка от съмнение, че трябва да унищожат планетоида, още повече, че енергетичните възможности на линкора „Арго“ позволяваха това. А експериментът по унищожаването на фрагмента от замръзналия свят протече почти благополучно. Та нали най-важното — анихилацията на сложното устройство — мина без никакви съществени последствия. Продуктите от разпада му не бяха отровни, а запечатаните в леда „събратя на загиналия“ не реагираха с нито едно движение, с нито един електронен импулс на взрива, избухнал на борда на „Арго“. Равнодушието на замразените обитатели към схватката в кораба беше потвърдено и от Стен и Бручо, които бяха останали на планетоида до последния момент.
И все пак Язон им заповяда да се върнат на кораба. Официално — за да участват в общото съвещание. Но в действителност той виждаше скрита опасност в по-нататъшното пребиваване върху повърхността на астероида и накрая остави там само един наблюдаващ робот с по-примитивна от тази на имита конструкция. Много неща още не разбираше, но се досещаше, че всичко е много по-сложно, отколкото са в състояние да си представят пирянците. Във всяка нова заплаха те виждаха само аналог на собствената си злонамерена флора и фауна, само дето небивалите чудовища им изглеждаха малко по-отровни и по-зъбати. А физиците от Юктис, обратно, подхождаха към проблема прекалено механично, не признаваха одушевеността и най-вече разумността на замразения в леда феномен. Бяха склонни да оценят и управляемото движение на астероида като случайно съвпадение на множество природни фактори.
Истината беше накъде по средата и до нея непременно трябваше да се стигне. Язон беше категорично против безразсъдното унищожаване на целия планетоид, та там се криеше чуждо знание, но не му достигаха аргументи, за да убеди останалите в своята правота.
Неочаквано на негова страна застана братът на Ривърд Бервик и президент на една от планетите от Консорциума Артър Бервик. До началото на своята политическа кариера Артър е бил един от водещите химици в световете от Зелената Клонка и сега по-бързо от другите схвана колко грандиозно откритие за човечеството се явява „хиперледът“. Производството му в условията на нашата Галактика не изглеждаше възможно, но приложението му би могло да бъде толкова широко, че стойността на един тон от това вещество Артър оценяваше на не по-малко от милион кредита. Разбира се, на пирянците този аргумент се стори още по-несериозен, отколкото Язоновия стремеж към знания и като се взеха предвид всички „за“ и „против“, то практически не изигра никаква роля.
За щастие физиците констатираха в скоростта на обект 001 значително забавяне. Така взривяването на планетоида можеше да се отложи и изследванията да продължат, но в края на краищата друг изход не намериха. Даже евакуация на планетите, близки до звездата FG13-9, не спасяваше положението. Това беше прекалено дълго, прекалено скъпо и най-важното — кой би могъл да предскаже по-нататъшното поведение на измъкналите се от леда чудовища. Избиването им едно по едно би било много по-трудно, ако се стигне до това.