С една дума, участниците в съвещанието се разотидоха и разлетяха по своите планети с намерение да се съберат отново след ликвидацията на зловещия астероид и да обсъдят окончателните резултати. Такъв финал напълно съответстваше на условията на сключения договор, при това се икономисваха значителни средства, а пирянците начело с Язон можеха да напуснат Зелената Клонка с чиста съвест и с претъпкани с пари джобове. Това ако не е победа, това ако не е успех!
Но Язон беше мрачен както никога. Подчинявайки се на общото решение, той изпрати на астероида четири спецкоманди да разположат на повърхността в точно изчислени от учените точки тридесет и две мощни планетарни бомби с верижно действие. В обикновено вещество те предизвикваха ядрена реакция и всяка маса за броени секунди се превръщаше в детониращ атомен заряд. Единственото, за което успя да се наложи Язон, бе да заменят часовниковите механизми на взривателите с дистанционни детонатори, виждайки в това последна възможност да бъде променена съвместната присъда, произнесена от пирянците и Консорциума. Или поне да отсрочи нейното изпълнение. Той отчаяно се надяваше, че през останалите три дни ще научат нещо принципно ново за замръзналия свят.
Малцина бяха онези, които биха се занимавали още с изследвания, но Язон се нуждаеше от съюзници и като разбираше, че няма да успее да уговори Кърк, той реши да поговори с Мета. Все пак тя беше за него най-близкия човек, при това през последните години характерът й се поизмени. Мета стана по-разсъдлива и добра, а тя и преди умееше в критична минута да се държи не само като пирянка, но и като жена — и то любяща жена.
— Мета — започна Язон без предисловия, — да отидем с теб на този астероида, докато още е цял. Повярвай ми, наистина е необходимо да разберем същността на тамошното зло и нашия страх.
— А, не — каза Мета. — Единственото, което ни е необходимо — това е да си получим парите и по-бързо да се върнем в своя свят. Представям си какво става там. Ние сме си нужни вкъщи, Язон, и не искам да рискувам повече тук.
Язон онемя от учудване. Няколко секунди просто не можа да каже нито дума.
— Ти? Се страхуваш? Да рискуваш? — проговори най-сетне той. — На коя планета си родена, скъпа?
— Родена съм на Пир — отвърна Мета студено, но отвътре вече кипваше. — Точно затова искам да се върна там жива.
— И отново по цял ден да убиваш безкрайно мутиращи твари?
— И отново да убивам омразните твари — упорито повтори Мета.
— А, така ли?! — извика Язон, изпълвайки се на свой ред с гняв. — Е, тогава знай, скъпа, че тайната на победата над твоите любими твари е заровена тук — в ледовете на обект 001 и като го унищожите, ти и всички пирянци ще загубят окончателно. Да, да!
Аргументът подейства. От изненада Мета леко зяпна и Язон, за да не й даде възможност да се опомни, трябваше спешно да измисли какво да говори по-нататък. Защото блъфираше и репликата му беше пълна импровизация.
— Откъде знаеш? — въздъхна накрая Мета.
— Докато вие гърмите по всичко наоколо с прехвалените си пистолети, аз се занимавам със сериозни изследвания. Установих несъмнена прилика, дори идентичност, между страха, предизвикван от пиринската фауна и страха, който това ледено царство внушава.
— Е и? — невъзмутимо каза Мета.
— Ами такова — и двете психоявления са уникални в нашата Галактика.
При тези думи върху лицето на разкошната блондинка се появи едва забележима усмивка, още неуверена, но вече злорада. Мета изглежда бе уловила същността на казаното от Язон. Той реши да затвърди успеха си и добави:
— И не само това. Има още един фактор, който потвърждава правотата на моята хипотеза. Микроелементният състав на останките от унищожения чужденец с точност до третия знак съвпада със състава на тъканите на животните и растенията от нашата планета.
Той специално каза „нашата“. За тази солидарност с нейния свят го беше обикнала вероятно Мета. И сега тази „вълшебна“ думичка бе последната капка. Тя вече му вярваше безрезервно. И ако в първото твърдение на Язон (по повод на страха) имаше определена логика и свежата идея му се стори и на самия него конструктивна, то резултатите от химическия анализ той безсрамно измисли. Мета лесно можеше да провери и тогава… Язон прогони от главата си опасенията, като се надяваше, че за подозрения и контролни опити просто няма да остане време.
И той не се излъга. Мета, неговата любима Мета оставаше вярна на себе си, тя вече се бе запалила по новата идея и напираше за сражение.