— Кой освен теб знае за връзката на обект 001 с Пир?
Това беше единственото, за което попита.
— Никой. Само ти и аз.
— Прекрасно. Летим двамата.
— По принцип съм съгласен — кимна Язон. — Не си струва да раздуваме щата на новата изследователска група и все пак… Ще ни потрябва като минимум трети. Нужен ни е истински учен в този екип.
— Троу — без да се замисля, отсече Мета.
Язон не се и съмняваше, че тя ще назове тъкмо името на младия пирянец с невероятни за тяхната полувоенна планета енциклопедични познания и удивително гъвкав търсещ ум. Физически Троу бе колкото Язон и Мета заедно и имаше само един недостатък — беше прекалено рязък, направо свиреп към враговете. Язон наум го наричаше пирянец на квадрат или двукратен пирянец. Не е много подходящо в тази ситуация това качество, но… какво да се прави. Добродетелите на Троу натежаха.
— Добре — съгласи се Язон. — Гответе се още отсега. И знаеш ли, не го посвещавай засега във всички наши тайни.
— Ти си прав и аз помислих за това — усмихна се Мета. — А план за действие имаш ли?
— Разбира се — отвърна Язон. — И в него не влиза широко оповестяване на нашата внезапна експедиция.
Мета се спря позамислена до вратата.
— Боиш се, че Кърк и другите ще бъдат против?
— В края на краищата може би не, но е сигурно, че ще загубим ценно време.
Мета се замисли още по-дълбоко. Върна се и седна в креслото, скръстила ръце зад главата си, даже притворила очи — така обикновено се съсредоточаваше върху най-важното, като отхвърляше дребните детайли.
— Добре — каза тя след минута. — Реших. Ще летим тримата и тайно, както искаш. Но ще бъдем във вид на нашите имити. Защото тайният полет си е особено голям риск. Ако нещо се случи още в първите минути, те просто няма как да ни помогнат.
Сега вече Язон се замисли дълбоко. Разбра, че ако е съдено да се случи нещо наистина гадно, на тях тримата никой не би могъл да помогне — нито роботите, нито предупредения екипаж на „Арго“, нито всички светове на Зелената Клонка… „Предпазливия и бог го пази“, както са казвали древните. Значи Мета е права. Все ще успее лично да посети ледената планета, ако всичко тръгне по план.
— Съгласен — рече Язон. — Иди да извикаш Троу. Ние ще нагласим контролните апарати на имитите в една каюта, например моята, и ще изпратим роботите незабавно.
Мета вече беше тръгнала към вратата, но ненадейно се хвърли в обятията на Язон, като че ли се прощаваше с него преди дълъг път.
Четвърта глава
Малкият космически катер с екипаж три имита притежаваше двойна система за управление — едната за манипулаторите на роботите, а другата — за дистанционните сигнали от кораба. При това, в случай на извънредна необходимост, дистанционният контрол можеше да се поема от четвърти човек — всеки, който имаше достъп до централния пулт, без да е зависим от имитационните роботи, в които се бяха „настанили“ Язон, Мета и Троу. Тази хитра система бе измислена от Язон, заразен от необичайната предпазливост на Мета. Разбира се, тя беше права. Леденият планетоид криеше в себе си маса изненади, а всеки, имал поне веднъж работа с имит, знаеше колко е трудно да излезеш от шок, ако си изключил блокиращото устройство заради пълнотата на информацията и не успяваш да го включиш, когато предаваните от робота усещания преминават прага на безопасност за психиката. Те се готвеха за това. Съвсем скоро се оказа, че е трябвало да се готвят съвсем за друго. Но можеше ли всичко да се предвиди?
Язон нарочно избра мястото за кацане по-далеч от заледената равнина, където първата група десантчици бе изрязала ледения куб с чудовището. Първо, не си струваше да изкушават съдбата на едно и също място, а второ, искаше им се да разберат защо след като по-голямата част от повърхността е застинала като спокойно море, в отделни участъци се виждат струпвания на блокове, сякаш там е вилняла истинска буря. При пълното отсъствие на атмосфера бурите, естествено, бяха невъзможни. Значи нещо друго от вътрешността на планетоида беше надигнало ледената кора. Впрочем, беше решено бомбите да се монтират именно в такива точки. Язон бе взел това предвид, в плановете му не влизаше среща с монтажниците на взривното оборудване.
Полетът протече нормално почти до самото кацане, но след това приборите регистрираха мощни магнитни смущения и катерът престана да ги слуша. Мощно енергийно излъчване елиминира управляващите сигнали от кораба и кацането стана по нов, строго зададен курс. Кой го бе задал? Кой?!