Язон запомни обърнатите към него очи на Мета. Тази безстрашна, уверена в себе си амазонка за миг се беше превърнала в малко уплашено момиченце. Интересно, на какво приличаше той самият? И само на лицето на Троу сияеше бясно любопитство, преминаващо в маниакален хазарт и неутолима жажда за мъст.
„Не е на добро това“ — успя да помисли Язон.
Сетне всичко изчезна. Последното, което той чу, беше свистенето на изтичащия от каютата през огромна пробойна въздух.
Пета глава
Старият Кърк непоносимо страдаше от безделието. Не му беше за пръв път да чака зарастване на рани, но тази незначителна дупчица в меките тъкани и мизерната пукнатинка в реброто, кой знае защо му бяха дотегнали както никога. Можеше да се движи, даже ставаше и се разхождаше, само дето не разбираше защо. Нормална война с астероида не избухваше, а да се занимава с научни изследвания Кърк не обичаше от малък. Освен това бе привикнал да командва, а тук постоянно имаше много хора с по-високи чинове от неговия. Де да беше само Язон дин Алт, а то някакъв си Бервик, който изисква уважение към себе си неизвестно защо, че и цяла банда откачени специалисти във всички области на знанието. Кърк усещаше необичайна за себе си апатия и сънливост. Улови се, че с тъга мисли как годинките си казват думата.
Почти цяло денонощие се беше въртял на болничното легло, като се мръщеше при всяко невнимателно обръщане на тялото си, заради рязката болка в хълбока. Затънали в суетнята около подготовката за взрива, приятелите му не идваха толкова често. От време на време се обаждаха по интеркома, но после и апаратът над леглото му замлъкна за дълго. Тъповатият медицински робот не докладваше за събитията навън. Кърк не на шега се разтревожи и реши сам да търси връзка. Първият, когото той намери, бе Бручо.
— Бручо, какво правят всички там?
— Готвят планетоида за унищожение. Освен това Язон и група учени още се опитват нещо да изследват.
— А Мета къде е? Защо не отговаря на повикванията?
— Доколкото знам, Мета в момента е в каютата на Язон.
Каютата на Язон обаче не отговаряше и това никак не хареса на Кърк. Най-лесно беше да прати там робот или някой от младите бойци, но Кърк взе друго решение. Той стана и противно на всяка логика, само по интуиция, облече скафандър. Закопча се в движение и като проверяваше изправността на оръжията и системите за безопасност, старият воин бързо крачеше по коридорите. На болката в хълбока въобще не обръщаше внимание, като че ли тя вече беше изчезнала. А тревогата в душата му нарастваше с всяка секунда.
Пирянците отдавна бяха привикнали да се доверяват повече на интуицията, отколкото на логиката. Логиката е нещо прекалено бавно. Само непознатото шесто чувство, само дългогодишният навик да се вслушва в своя вътрешен глас можеше да подскаже на пирянеца дали да натиска спусъка когато пистолетът от само себе си озовал се в ръката, е насочен към неизвестна опасност.
Разбира се, вратата се оказа затворена отвътре и миг преди да я удари с рамо, Кърк чу звук, който можеше да бъде разбран само по един-единствен начин. От каютата стремително изтичаше въздух! Сирената за обща тревога реагира на спадналото в отсека налягане секунда след него. Ветеранът от пирянските войни вече беше затворил херметичния си шлем и атакуваше вратата.
Но трябва да се признае, че древните земяни бяха правили вратите си много по-здрави, отколкото тези на съвременните космолети. Очевидно бе, че имперците от онези времена са конструирали звездолетите си предвиждайки бойни действия дори вътре в кораба. Титаничната сила на Кърк все пак не беше безкрайна и той съумя да попадне вътре едва, когато пренебрегна честолюбието си и изряза бравата с лазерния пистолет. Отворът със свистене засмука въздуха от коридора, някъде далеч зад гърба му хлопнаха херметичните прегради, изолиращи отсека. В каютата нямаше никой, а в стената насреща зееше дупка с формата на почти правилна звезда с десет лъча. Голям отвор. Но човек, още повече в скафандър, едва ли би могъл да се провре през него, без да се одере в острите клинове.
Кърк погледна навън. В отразената светлина на насочените към ледената повърхност прожектори на „Арго“ се кълбеше отдалечаващ се черен облак. Тази кошмарна субстанция с нереална бързина се всмукваше в гигантска пукнатина далече долу, като дим, прибиращ се в лулата, ако видеозаписът бъде пуснат отзад напред.