Язон стана от масата, но Мета го спря:
— Почакай, не разбирам, как тази дяволия може да работи, ако…
— Скъпа Мета — прекъсна я Язон, — ти си първата жена от планетата Пир, която на собствен гръб е разбрала що е любов. Арчи е уникален учен, способен да разбере всичко на света. Обсъдете този въпрос без мен. Аз отивам в библиотеката.
Язон неслучайно прекарваше пред библиотечния компютър цели дни и нощи. Един ден, преди да се приземят на Иолк, той изкопа такива неща, че като опарен влетя в каюткомпанията, където кротко си беседваха Мета, Кърк, Арчи и Миди и заяви:
— Искам да говоря пред всички. Кърк, би ли обявил общ сбор?
Скоро в каюткомпанията стана шумно. Някой си спомни за напрегнатите дискусии в същото помещение, когато се мотаеха в орбита около Солвиц и Язон го нямаше между тях. Друг се шегуваше: „Отново сме в хотел «Лидо». Не ни ли подслушват, господа?“. Трети просто не разбираха какво става и се готвеха за ново сражение. А пирянецът винаги е готов за нова битка. Язон и преди знаеше това, но сега съвсем отчетливо го виждаше.
Все още нямаше край техният проточил се полет към центъра на Галактиката, затова търпеливите и, общо взето, любопитните по природа пирянци засега се въздържаха от въпроси като: Какво се случи на Егриси? Какви са тези богове? Кому са нужни киборгите и какво отношение към всичко това има планетата Пир? И добре, че се въздържаха. На повече от половината от тези въпроси Язон нямаше отговори. Но той си спомни какво му бе помогнало веднъж. Преди много години на планетата Щастие, докато препрочиташе историята на старата Земя, той намери вярното решение на много сложен проблем.
В древните летописи се срещаха множество познавателни, а и просто любопитни факти. А Язон отдавна смяташе историята за свое хоби. Ето и сега реши да съвмести приятното с полезното и да потърси аналогии в миналото.
Имената на планетите, колонизирани от бившите земяни, названията на градовете, реките, моретата и други подобни, много рядко биваха някакви шедьоври на словотворчеството. Топонимите най-често възпроизвеждаха названия от географските карти на Земята. В зависимост от това от кои страни произхождаха първозаселниците, такива имена даваха те на новите светове. Затова асоциации винаги се намираха колкото щеш. С думата Егриси, например, е била назована някога обширна област от древна страна с общо име Сакартвело и там говорели на картвелски език, невероятно добре запазен днес в егрисианския език. Друга информация по въпроса не успя да открие, търсенето стигна до задънена улица и той продължи по-нататък.
В езиците на съседните с Егриси планети започнаха да се появяват, макар и силно изкривени, но откровено гръцки, по-точно древногръцки корени. Това наречие се считаше за мъртво вече от много хилядолетия, но точно на него говореха аборигените от Орхомен, Иолк, Елесдос, дори и Бипхиния. Това беше вече нещо! А след това съвършено случайно, по-скоро от скука и за разнообразие, той реши да види откъде земяните-имперци са взели името „Арго“, по-късно срамежливо заместено с примитивно-заплашителното „Недетруебла“, т.е. „Несъкрушимият“. И тогава Язон подскочи.
След като стремително погълна двеста килобайта древен текст, той стигна до чудовищен извод, който просто не можеше да не бъде споделен с целия екипаж.
— Приятели! — започна той. — Това, което сега ще ви разкажа, може да ви се стори странно или неправдоподобно. Но то е много важно! В един от древните текстове, писан преди много хиляди години, прочетох за нашето пътешествие. Този текст е писан не просто в предишни времена, а даже преди Първата техническа революция. Героите на този текст се наричали „аргонавти“, защото плували по море с кораб „Арго“ и целта им била — обърнете специално внимание! — да се сдобият с руното на златен овен! Няма да се спирам на дребните подробности, но повярвайте ми, там има маса сюжетни поврати и психологически конфликти, които точно съвпадат с реалностите, случили се с нас. Лично аз виждам само два варианта на обяснение: първият е съвсем фантастичен — примка във времето. Т.е. ние наистина четем за самите себе си, само че с поправка на естествените изкривявания при многократни преводи. Но ще оставя тази концепция за експертна оценка на моя приятел Арчи или ще я адресирам до всички мечтатели за така и несъстоялото се пътешествие във времето. Възможен е обаче и друг подход, по-трезв и по-близък до живота. Някой добре запознат с легендата за аргонавтите, разиграва този спектакъл върху вселенската сцена, а ние играем главните роли. Всичко е нагласено и ние просто сме марионетки, дърпани на конци.