— Нас? — попита Кърк. — Ни дърпат? На конци?
Той даже не се разсърди — бе готов да избухне в смях.
Язон предпочете да не започва спор по конкретни неща и смяташе да продължи разсъжденията си, когато се намеси Арчи.
— Съществува и трети вариант — резонно отбеляза той. — Обикновено случайно съвпадение! Ако съм разбрал правилно, историята не се повтаря едно към едно.
— Естествено, че не — съгласи се Язон. — Но Арчи, като прочетеш легендата, ще разбереш колко безкрайно малка е вероятността за такова съвпадение, според мен клони към нула! И най-важното, готов съм да допусна твоята стохастическа (да я наречем така) хипотеза. И какво? Тя не е конструктивна, а ние трябва да вземаме решения. И то много скоро! Навсякъде имаме врагове и дори не може да се разбере с какви оръжия воюват те. Аз и машината на времето отхвърлям точно по тази причина. Защото в случай на хронопримка, ние никога не ще променим своето бъдеще, което в действителност е минало! Не ми е интересно това, разбирате ли? Никога не започвам да играя, ако всички печалби са написани предварително. Затова ме задоволява само един вариант — да видя реален съперник. Затова, чуйте какво, според мен, става.
Язон направи пауза и изчака пълна тишина в каюткомпанията.
— Загадъчният някой приема по презумпция, че на мен също ми е известна древната легенда. И смята, че аз, включвайки се в играта, ще мина целия път до края. Трябва да се оженя за Миди, после…
— Никога! — изстреля Мета, без желание да слуша каквото и да било повече. — Това няма да стане, а значи твоят някой може да не се безпокои за по-нататък.
— Почакай, Мета, аз просто преразказвам древната легенда. И така, аз се женя за Миди, ние пристигаме на Иолк, а Фел, отдавна убеден, че няма да се върнем, вече е убил баща ми. Миди прави така, че Фел да умре от страшна смърт, за което нас двамата (не разбирам тази логика) ни лишават от Иолкско гражданство. След това на съвсем нова планета аз изменям на Миди и решавам да се женя за друга жена…
— Казах ли ти, че си женкар! — не се въздържа от коментар Мета.
— … но Миди жестоко си отмъщава, като убива съперницата си и ме напуска завинаги. Останал съвсем сам, аз се обесвам на собствения си кораб с името „Арго“.
— Бълнуване — безмилостно резюмира Рес.
— Има вариант — кой знае защо, добави Язон, — да се прибера съвсем самотен на „Арго“ и да ме затисне рухналият гнил корпус на собствения ми кораб.
— Още по-глупаво — измърмори Стан, — като се има предвид, че сплавите, от които е направен корпусът на линкора, са преживели пет хиляди години и ще издържат поне още десет пъти по толкова.
— Колко праволинейно разбирате всичко, приятели! — въздъхна Язон. — Тук всичко е алегория, символ. Тръгвайки на пътешествие, аз всъщност съм се впуснал в търсене на собствената си смърт и съм я намерил. Ето я същността на легендата.
— Зарежи, Язон — каза Мета, която вече беше престанала да се сърди и ревнува. — Същността е съвсем друга. За Миди нека се ожени Арчи.
Младият физик от Юктис и момичето от Егриси се спогледаха с объркани усмивки: „Нима може така да се говори пред всички?“ Но личеше, че им е приятно.
— Да, да — продължи Мета — сериозно го казвам. А от всичко останало, което ти надрънка, е важно само едно — поведението на Фел. Той играе против нас и ако този гад също знае легендата… О, пространствена чернота, дано не закъснеем! Ако баща ти въобще е жив.
Всичко стреснато млъкнаха. Даже Язон не беше успял да помисли за това. Нима се беше повлиял от фаталистичната идея за непоправимостта на предначертаната съдба?
— Предлагам последните хиляди километри да ги минем на форсаж. Възражения? — попита Мета. — Тогава заемайте креслата против претоварване. И се кълна във високите звезди, че ще успеем!
— Мета, разбира се, говори красиво — промърмори Язон тихо и обидено, — но същността не е само в това, кой ни чака на Иолк. По-важно, е според мен, кой е този някой, който разиграва вселенски спектакъл по сюжета на древната легенда.
Язон говореше, но публиката вече се разотиваше, изпълнявайки заповедта на капитана на „Арго“, мълчаливо подкрепена от вожда на пирянците Кърк и неоспорена от ръководителя на проекта Язон.